Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Игра на криеница
Игра на криеница - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игра на криеница

Электронная книга - «Игра на криеница». Краткое содержание книги:

Джеймс Патерсън (роден 1947 г.) държи рекорда на „Гинес“ по брой на първи места в листата за бестселъри на в. „Ню Йорк Таймс“. С първата си книга печели наградата „Едгар“ за най-добър дебютен криминален роман (1976), когато авторът е едва двайсет и седем годишен. Оттогава е написал повече от трийсет криминални романа, сред които над 10 от поредицата с детектива психолог Алекс Крос. През 1997 г. „Парамаунт Пикчърс“ снима изключително успешен филм по „Целуни момичетата“, в който ролята на Алекс Крос се изпълнява от Морган Фрийман. Две други негови книги също са филмирани успешно. Джеймс Патерсън твърди, че иска да бъде „кралят на романите, четящи се на един дъх“. Според почитателите на неговите трилъри той вече е такъв. Книгите му са оглавявали класацията за бестселъри на в. „Ню Йорк Таймс“ 63 пъти, а общият им тираж в световен мащаб е 220 милиона екземпляра. Затова никой вече не се наема да го сравнява с други величия в областта на криминалния роман и Джеймс Патерсън с основание е смятан за несравним феномен.
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 93
Перейти на страницу:

Да седна зад волана ли? И то на мерцедес? Че как?!

— Няма проблем — отвърнах. — Стига Рупърт да не възразява.

Сър Франк се надвеси и се допита до кучето.

— Рупърт каза да сядате и да давате пълна газ.

Пуснах една усмивка на моя загорял от слънцето мускулест приятел и се настаних на шофьорското място.

Спасена от англичанин гей в ролята на Чаровния принц, рекох си. Само в Кий Уест може да ти се случи подобно нещо.

Интериорът на купето бе от естествено дърво, а седалките бяха тапицирани с висококачествена кожа, която ухаеше на скъп одеколон. И на камион с кокошки съм готова да се кача, помислих си и затворих вратата с тихо, солидно щракване като на банков трезор. Безспорно късметът ми най-после бе проработил.

Превключих лоста за скоростите и леко докоснах педала на газта. Колата изрева, изхвърли зад себе си струя пясък и се понесе по шосето като изтърван от клетката лъв.

— Малко по-полекичка, ако обичате? — подсказа ми Франк, извади от жабката плоско сребърно шише и отпи. — Боя се, че не чух името ви.

— Нина — изтърсих първото, което ми дойде наум.

— За здравето на прекрасната Нина! — вдигна тост той и пак отпи.

А пък аз се кефех на колата. До този момент не бях се качвала в мерцедес, камо ли да бях карала. Опивах се от лекотата, с която се управляваше, и най-вече от това как парапетът на шосето се размазваше покрай очите ми и от двете страни, а разстоянието между мен и Питър нарастваше все повече. Планът ми за бягство се развиваше далеч над очакванията ми.

— Пътуването на стоп по презморското шосе ми се струва доста опасна работа, Нина — каза Франк. — Я ми кажете, вие бягате ли от нещо, или бързате да стигнете някъде?

— Нито едното, нито другото — излъгах отново. — Дойдохме от Ню Джърси на почивка. С приятелките ми бяхме отседнали на остров Биг Пайн. И се изгубихме една друга по време на парти в Стария град.

— От Ню Джърси ли? — Франк огледа евтиния ми тоалет и направи невярваща гримаса. — Ами да, защо пък не, всъщност…

— Страхотна кола имате — реших да сменя темата.

Франк се изсмя и отмести падналия небрежно над окото му черен кичур. В тъмните му очи имаше нещо почти азиатско. А и зъбите му май бяха прекалено идеални. Дали пък не са с фасети? — зачудих се.

— Хм. Много странен коментар — каза. — Точно същите думи изрекох и аз преди час на собственика й, след като ме качи. Голям зор видях да натикам едрото копеле в багажника, ще знаете.

Моля? Това пък какво беше? — помислих си, но пуснах лек, неуверен смях.

Извърнах се да го огледам. Но той само отпи от шишето и продължи да гледа безмълвно напред. Единственият шум идваше от вятъра в мрака. След продължителна, неловка и напрегната пауза той най-после се изсмя на глас.

— Ду-ду-ду-ду. Ду-ду-ду-ду — изимитира темата от сериала „Зоната на здрача“, преди наново да избухне в смях. — Извинявайте. Не можах да се сдържа. Де да можехте да си видите физиономията. Научете се да усещате, когато ви занасят, красавице Нина. Макар автостопът наистина да е опасно нещо. Имахте късмет, че в мое лице попаднахте на добър човек. Ами ако някой откачен чекиджия ви беше сгащил там, сред онази пустош?

— Още веднъж… много съм ви благодарна — рекох, след като преглътнах.

Аз ли съм пренапрегната? — зачудих се. — Или нещата стават страшни с главоломна скорост?

Полагах всички усилия да не откъсвам поглед от пътя пред себе си, когато до мен нещо проблесна и се чу силно изщракване.

Франк издърпа моментната снимка от полароида, който изведнъж се озова в ръцете му, и взе да я размахва във въздуха.

Мамка му! Тоя сега и ще ме снима ли?

— Фотографията ми е нещо като хоби — обясни и взе да духа на кадъра. — И знаете ли кой ми е любимият американски израз? „Прави само снимки, оставяй само следи“ Виждате ми се шокирана. Нима едно хубаво момиче като вас не обича да го снимат?

В този миг в съзнанието ми изплува откъс от новинарския репортаж за Десантчика, който бях видяла в болницата. Дробовете ми спряха да работят и насмалко да изскоча от шосето.

За откраднатата кола и трупа в багажника може и да се беше пошегувал, но на мястото, от което бе отвлечена една от проститутките, бяха намерили фолиото от моментална снимка с полароид!

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 93
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)