Уравнения на живота
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
Почти беше привършил, когато ледена жега го парна отвътре. Нещо се заформяше сред масата от сложни изчисления, нещо, което не разпознаваше, но което носеше елегантността и красотата на истински значимото.
Той се вторачи в последния ред. Сега, когато го беше завършил, усети как у него се прокрадна съмнение. Пиф щеше да го погледне и да се изсмее, а после щеше да му покаже къде е сгрешил. Не че беше толкова зле по математика, но с нея не можеше да се мери. Тя умееше само с един поглед да предвкуси качествата и употребата на някое уравнение.
Петрович започна да го преглежда отзад напред, като се мъчеше да защити пред себе си всяка стъпка и търсеше грешки навсякъде, когато бе прекъснат от учтиво почукване на вратата.
Никой никога не чукаше. Никой, когото познаваше, не беше достатъчно зрял емоционално и социално, че да почука и да изчака. Вратите съществуваха, за да се блъскат с рамо и да се нахлува.
Той остави химикалката и се прокашля.
- Влез.
Хиджо пръв прекрачи прага.
- Петрович-сан ? Моментът удобен ли е ?
Петрович изведнъж почувства как кръвното му налягане пада и после също толкова рязко се покачва, когато дефибрилаторът успя да компенсира. Ръцете му се разтрепериха и той ги притисна върху бюрото, за да не го издадат.
- Петрович-сан? - попита Хиджо отново.
- За кое по-точно да е удобенй
- Господин Ошикора би искал да говори с вас по деликатен въпрос.
Петрович не беше наясно за какво става дума, обаче не му прозвуча добре. Но той не само нямаше накъде да избяга, но нямаше и как да избяга. В сегашното си състояние още насред коридора щеше да се хване за гърдите и да се превие.
- Вероятно моментът е толкова удобен, колкото и всеки друг.
Хиджо огледа стаята и обхвана с поглед затворените щори, боята отпреди Армагедон, неприятно лепнещия паркет, некоординираните опити да се очовечи работното място. Той кимна и отстъпи извън стаята.
Петрович отлепи потните си длани от бюрото и се изправи. Ошикора влезе и затвори вратата. Той се усмихна и се поклони леко.
- Все говно, кроме мочи - каза Петрович и затвори клепачи.
- Извинете, Петрович-сан ?
- Стара руска поговорка, нищо особено. - Той реши да се изправи смело пред ситуацията. Можеше да са последните няколко минути от живота му на тази планета, но беше твърдо решен да си тръгне с гордо вдигнат за поздрав среден пръст. - Тук не сме много пригодени за посетители, но можете да седнете на моя стол.
- Колежката ви не е ли тук, доктор Еканоби ?
- Не. Отиде си - аз я отпратих - вкъщи. Работила е цяла нощ и реших, че така е най-разумно.
- Ще седна на нейното бюро, ако нямате нищо против - Ошикора дръпна стола на колелца и седна почти на крайчеца му. Вниманието му беше привлечено, също както на Чейн преди него, към ръчно изписаните уравнения. Той вдигна най-горния лист и го разгледа внимателно. - Струва ми се странно, анахронично почти - каза той, - че в нашия модерен свят все още има място за писалка, мастило и хартия.
- Компютрите умеят само някои неща - каза Петрович. - Все още правят само това, което им заповядаме.
- Много вярно - Ошикора се замисли. Сложи листа пак отгоре на купа, откъдето го беше взел. - Работата ви добре ли върви ?
Той погледна към своето бюро, към редовете, изписани от него самия:
- Това не е моята работа. Просто помагам.
- Вие сте много талантлив човек - каза Ошикора. - А това само по себе си е рядкост. Също така сте и състрадателен. В комбинация тези две качества могат да ви направят привлекателен субект за млада дама, която и двамата познаваме.
Не било задето бе предупредил Соренсън. За Соня се отнасяло. Усещането беше все едно го понесе океанска вълна: студено, чисто и опияняващо. Той дори се засмя.
- Нямам никакви чувства в каквато и да било насока към дъщеря ви, Ошикора-сан, романтични или не.
- Тя ви целуна - каза той.
- Хвана ме неподготвен. Нямах представа, че ще го направи, докато вече не беше го направила.
- Импулсивна е. Наивна и импулсивна. Гледам да я закрилям, без да й навредя още повече. -Ошикора сякаш се позамисли, после възвърна невъзмутимия си вид. - Да ви обясня ли ?
- Само ако не се наложи после да ме убиете. В противния случай по-добре да не знам.
- Не ви желая смъртта, Петрович-сан. Преди много години се запознах с една английска учителка в Токио. Английска и в двата смисъла на думата: била е англичанка още когато Англия съществуваше като страна, от която човек да произхожда; и също така преподаваше английски. Беше чаровна, интересна, много различна от японските момичета, които познавах. Сближихме се. Оженихме се. Правехме всичко, което правят женените хора.