Град на стълби [City of Stairs - bg]

— Нищо чудно. Отвращението им към нашите по-… по-либерални брачни порядки е всеизвестно — казва Шара.

Малагеш изпръхтява.

— Никак не ми се струваха либерални, докато аз бях омъжена.

Тъй като в периода на Континенталната империя почти всички сейпури били смятани за движимо имущество, мнозина били женени или развеждани насила и по каприза на континенталната компания или индивид, които ги притежавали. След като каджът отхвърлил континенталното владичество, сейпурските закони за брака и личната свобода се люшнали в противоположната посока като реакция срещу травмите от предишния период — в Сейпур съпрузите доброволно сключват шестгодишен брачен договор, който след изтичането си може да бъде подновен или не, по взаимно съгласие. Не са малко сейпурите, които имат по двама, трима и дори по повече брачни партньори в живота си; колкото до хомосексуалните бракове, те не са официално разрешени в Сейпур, но строго съблюдаваната защита на личната свобода не позволява на държавата да ги забрани.

Погледът на Шара се спира върху скандалната издутина под робата на една от статуите.

— Значи тази творба на изкуството минава за провокативна? В противовес на местните културни традиции?

— Или като начин да се изпикаеш в очите на силните, ако щеш.

— Доста груб коментар от ваша страна — чува се глас. Висока и стройна млада жена, облечена в кожите на цяла менажерия, застава зад тях. Ужасно млада е, на двайсетина години, с тъмна коса и високи остри скули. Съумява да изглежда континентална до мозъка на костите си и едновременно с това светски обръгнала, две качества, които често са несъвместими. — Аз бих казала, че по-скоро прегръща новото.

Малагеш вдига чашата си като за тост.

— Ще пия за това. Дано това изкуство стъпи здраво на краката си и стигне далеч.

— Защо ми се струва, че май не вярвате да стане така, губернаторе?

Малагеш изсумтява в бирата си.

Младата жена не изглежда изненадана, но въпреки това казва:

— Винаги приемате с подозрение нашите усилия, губернаторе, и това е обезсърчаващо. Все още се надявам обаче, че като представител на своята нация ще ни дарите с подкрепата си.

— Не съм в позиция да дарявам каквото и да било, най-малко подкрепа. Нито да говоря надълго и нашироко всъщност. Затова пък често се оказвам принудена да слушам вашите градски старейшини, госпожице Иваня. И не съм сигурна, че вашите амбициозни идеи са намерили плодородна почва.

— Нещата се променят — казва младата жена.

— Така е — казва Малагеш. Взира се ядосано в огъня. — Но не толкова много, колкото си мислите вие.

Младата жена въздъхва и се обръща към Шара.

— Надявам се, че госпожа губернаторът не е успяла да помрачи и вашето настроение. Ще ми се първото ви социално събитие в Баликов да е по-светло. Вие сте нашият нов културен посланик, нали?

— Да — казва Шара и се покланя учтиво. — Шара Тивани, културен посланик втора степен и изпълняващ длъжността ръководител на сейпурското посолство.