Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Вие ли написахте това писмо?
— Ще отговоря на въпроса, след като Вие обясните как въпросното писмо се е озовало у Вас.
— Знаете, че можете да бъдете наказан за неуважение към съда — рече Фиц.
„Аз вече съм изправен пред смъртната присъда“, каза си Били, „колко е глупаво от страна на Фиц да си въобразява, че може да ме сплаши!“ После отговори:
— Аз се защитавам, като изтъквам нередовността на този съд и незаконността на обвинението. Ще забраните ли това… сър?
Мъри се предаде.
— На плика има обратен адрес и името на сержант Били Уилямс. Ако обвиняемият желае да заяви, че не той е написал писмото, трябва да го направи.
Били не каза нищо.
— Това писмо съдържа кодирано послание — продължи Мъри. — Може да се декодира, като се чете всяка трета дума и главните букви от заглавията на песни и филми. — Мъри подаде писмото на Евънс. — Декодирано, писмото гласи следното.
В писмото си Били разказваше за некадърността на режима на Колчак и даваше пример как въпреки всичкото злато, с което разполага, Колчак не е платил на персонала на Транссибирската железница. Затова продължават проблемите му със снабдяването и транспорта. Освен това даваше подробности за помощта, която британската армия се опитваше да окаже. Тези сведения трябваше да се държат в тайна от британското общество, което плащаше за армията и чиито синове рискуваха живота си.
— Отричате ли, че сте пратили това съобщение? — попита Мъри.
— Не мога да коментирам доказателство, което е придобито по незаконен начин.
— Получателката, Е. Уилямс, всъщност е госпожа Етел Лекуит, водач на кампанията „Долу ръцете от Русия“, нали така?
— Не мога да коментирам доказателство, което е придобито по незаконен начин.
— Писали ли сте и по-рано кодирани писма до сестра си?
Били не отговори.
— И тя е използвала получените от Вас сведения, за да пише враждебни статии из вестниците, статии, позорящи британската армия и застрашаващи успеха на нашите действия тук.
— Съвсем не — каза Били. — Армията беше опозорена от хората, които ни пратиха на тайна и незаконна мисия без знанието и съгласието на парламента. Кампанията „Долу ръцете от Русия“ е така нужната първа стъпка за връщането ни към нашата законна роля на защитници на Великобритания, вместо на частна армия в един малък заговор на десни генерали и политици.
„Изваяното лице на Фиц аленее от гняв“, със задоволство установи Били.
— Смятам, че чухме достатъчно — рече Фиц. — Сега съдът ще обмисли присъдата. — Мъри прошепна нещо и Фиц добави — О, да. Има ли обвиняемият да каже нещо?
Били се изправи.
— Призовавам като мой първи свидетел полковник граф Фицхърбърт.
— Не ставайте смешен — рече Фиц.
— Моля да се впише в протокола, че съдът отказва да ми позволи да разпитам свидетел, въпреки че той присъства на заседанието.
— Говорете по същество.
— Ако не ми беше отказано правото да призова свидетел, щях да попитам господин полковника каква е връзката му с моето семейство. Дали той не таи лична неприязън към мен заради ролята на моя баща като водач на миньорите? Каква е връзката му с моята сестра? Не е ли истина, че той я назначи за икономка, а после мистериозно я уволни? — Били се изкушаваше да каже още нещо за Етел, но така щеше да омърси името й, пък и намекът навярно беше достатъчен. — Бих го попитал какъв е неговият личен интерес от тази незаконна война срещу болшевишкото правителство? Не е ли съпругата му руска княгиня? Не е ли неговият син наследник на собственост в Русия? Не е ли полковникът тук всъщност, за да брани своите лични финансови интереси? И не е ли всичко изброено дотук истинското обяснение защо той свиква тази пародия на съд? И не го ли дисквалифицира напълно като съдия в този случай?
Фиц го гледаше с каменно лице, ала Мъри и Евънс бяха смаяни. Те не знаеха всички тези лични подробности.
— Остава ми да подчертая още едно — каза Били. — Германският кайзер е обвинен в извършването на военни престъпления. Твърди се, че той, насърчаван от своите генерали, е обявил война противно на волята на германския народ, ясно изразена от представителите му в Райхстага, техния парламент. Твърди се, че Великобритания, за разлика от Германия, е обявила война едва след обсъждане в Камарата на представителите.
Фиц се преструваше на отегчен, обаче Мъри и Евънс слушаха внимателно.