Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Светът е яхнал раменете ми — измърмори той. После изведнъж изохка и стисна с ръка лявата си кълка. Сякаш го бяха промушили с игла, но не беше нужно кожата по ръцете му да настръхне, за да се сети какво става. — Това пък защо беше? — изръмжа той на Авиенда.
— Само за да видя дали „лорд Дракона“ все още е от плът и кръв като всички нас, простосмъртните.
— Съм — отвърна той и сграбчи сайдин — с цялата му сладост и гадост, — за да прелее съвсем мъничко.
Очите й се разшириха, но тя не трепна, а само го изгледа, все едно че нищо не беше се случило. Все пак, докато пресичаха преддверието, се отри с длан по задничето, когато реши, че не я вижда. Изглежда, че и тя все пак си беше от плът и кръв. „Да ме изгори дано, все си мислех, че съм я научил на приличие.“
Той отвори вратата, пристъпи навън и зяпна, закован на място. Мат се беше облегнал на странното си копие, нахлупил ниско кожената шапка с периферията, леко встрани от Ашмодеан, но не това го стресна. Нямаше никакви Деви. Трябваше да се досети, че нещо не е наред, още когато влезе Ашмодеан, без да го известят. Авиенда се оглеждаше удивена, сякаш очакваше да ги намери скрити зад гоблените.
— Мелиндра снощи се опита да ме убие — каза Мат и Ранд престана да мисли за Девите. — Както си говорихме, изведнъж се опита да ми избие главата от раменете с ритници.
Мат разказа случката накъсо. Камата със златните стършели. Изводите му. Затвори очи, когато каза как е приключил — с простичкото, вкочанено „Убих я“ — и бързо ги отвори, сякаш зад клепачите си бе видял нещо, което никак не държеше да вижда.
— Съжалявам, че е трябвало да го направиш — каза тихо Ранд и Мат сви скръбно рамене.
— По-добре тя, отколкото аз. Струва ми се. Беше Мраколюбка. — Но и това сякаш за него не променяше нищо.
— Ще се справя и със Самаил. Само да се подготвя.
— И колко още остават?
— Отстъпниците не са тук — сряза ги Авиенда. — Нито Девите на копието. Те къде са? Какво си направил, Ранд ал-Тор?
— Аз? Тук пред вратата имаше двайсет, когато се прибирах снощи да си лягам, а оттогава и една не съм виждал.
— Да не би да е защото Мат… — понечи да се намеси Ашмодеан и млъкна, когато Мат го изгледа със смесица от болка и готовност да удари нещо.
— Не говорете глупости — каза твърдо Авиенда. — Фар Дарейз Май няма да предявят тох срещу Мат Каутон за това нещо. Тя се е опитала да го убие и той я е убил. Дори нейната посестрима, ако има такава, не би го направила. И никой не би предявил тох срещу Ранд ал-Тор за нещо, което друг е направил, освен ако той не му е заповядал. Ти си направил нещо, Ранд ал-Тор, нещо голямо и лошо, иначе те щяха да са тук.
— Нищо не съм направил — отвърна той рязко. — И нямам намерение да стоя тук и да го обсъждаме. Облякъл ли си се добре за езда на юг, Мат?
Мат бръкна в джоба на палтото си и опипа нещо. Обикновено държеше там заровете си и чашката.
— Точно като за Кемлин. Омръзна ми да ми се промъкват зад гърба. Искам веднъж и аз да се промъкна изневиделица зад някой от тях. Просто се надявам да си получа проклетото потупване по главата вместо проклетото цвете — добави той с гримаса.
Ранд не го запита какво означава всичко това. Друг тавирен. Двамата заедно навярно щяха да изкривят някак каприза на съдбата. Не се знаеше как, нито дали, но все пак…
— Изглежда, че ще останем заедно още малко. — Мат изглеждаше някак примирен.
В коридора ги пресрещнаха Моарейн и Егвийн — изглеждаха така, сякаш най-голямото усилие, което ги чакаше този ден, беше някоя невинна разходка из градините на двореца. Егвийн, с хладен поглед и спокойна, надянала на пръста си пръстена с Великата змия, спокойно можеше да мине за Айез Седай въпреки айилските си дрехи, шала и забрадката на главата й, докато Моарейн… Златни нишки улавяха светлината, леко прошарили роклята й от сияйно синя коприна. Синьото камъче на челото й, увиснало от златната верижка, която бе пристегнала вълните на черната й коса, блестеше също толкова ярко колкото големите, обковани със злато сапфири на шията й. Едва ли най-подходящото облекло за това, което се канеха да направят, но в своето червено палто Ранд се въздържа от коментари.