Обречена на теб [bg]

Знаех, че е така. Знаех, че се налага да намеря начин да свикна, защото трябваше да я имам. Любовта ми към нея ме затваряше в капан. Притискаше ме до стената и не можех да се измъкна. Принуждаваше ме да приема семейството ѝ, въпреки че досега се справях чудесно и сам.

— Не го искам — отвърнах напрегнато.

Ева замръзна. Отпусна се на колене, обхвана с бедра краката ми.

— Помисли си добре какво казваш — предупреди ме.

— Не знам как да играя тази роля, Ева.

— Господи! — Ядът ѝ се изпари пред очите ми. — Просто бъди себе си.

— Аз съм последното нещо, което те биха поискали за дъщеря си.

— Наистина ли го мислиш? — попита Ева и ме изгледа внимателно. — Да, така мислиш. Господи, Гидиън…

Стиснах бедрата ѝ, за да не мърда. Сега не можеше да ме остави. Нямаше да ѝ го позволя, каквото и да се случи.

— Добре — заяви, но пресметливият ѝ поглед ме притесни. — Тогава бъди себе си. Ако разберат що за ужасен човек си и те намразят, така или иначе ще си доволен, нали така?

— Остави тези игрички на психоаналитиците, Ева.

— Само разсъждавам върху това, което ми каза, шефе.

Някой изсвири с уста и погледите ни се насочиха към Мартин, Лейси и Кари, които тъкмо слизаха от покритата с плочи веранда и стъпваха на пясъка.

— Вие наистина се държите като младоженци — извика Лейси, но беше прекалено далеч от нас и едва я чухме. Засмя се и докато се опитваше да запази равновесие на пясъка, разля половината от виното в чашата си.

Ева ме погледна.

— Искаш ли да продължим да се караме пред тях?

Поех дълбоко въздух. После издишах:

— Не.

— Обичам те.

— Господи!

Затворих очи.

Беше само един проклет уикенд. Два дни. Можеше и да си тръгнем по-рано в неделя…

Ева леко докосна с устни моите.

— Можеш да се справиш. Само опитай.

Имах ли друг избор?

— Ако започнеш съвсем да откачаш — продължи, — просто си представи нещо особено палаво, което би искал да получиш като отплата от мен през първата ни брачна нощ.

Впих пръсти в плътта ѝ. Не се срамувах да призная, че сексът с жена ми — дори само мисълта за него — бе по-важен за мен от почти всичко останало.

— Би могъл да ми изпратиш съобщение, в което да опишеш всичките си нечестиви помисли — предложи Ева. — И дори можеш да ме накараш да страдам.

— Дръж телефона у себе си.

— Ти си зъл! — Жена ми се наведе и долепи устни до моите в бърза, сладка целувка. — Толкова е лесно да те обича човек, Гидиън. Дори когато си нетърпим. Един ден ще го разбереш.

Не обърнах внимание на думите ѝ. Единственото, което имаше значение за мен, бе да я виждам; да знам, че тя ще продължава да е до мен дори да прецакам всичко.