Всичко от начало [bg]

Не беше казала на „Алис“ за ченгетата.

Сега имаше две групи, всяка от по десетина-дванайсет перки. Изглеждаха зле. Много от тях бяха с опадали пера. Не носеха гаменски дрехи като перките в Скиапарели, а мръсни гащеризони и шапки със защитни маски, през които надзъртаха едни към други. Групата с маркучите остана назад. Другата обикаляше около кораба.

Като че ли бяха две отделни семейства. В средата на всяко от тях имаше по един-двама възрастни, които даваха заповеди, изгърбени и посивели. Наоколо им се щураха лели, чичовци, братовчеди и хлапетии. Най-малките се предизвикваха да докоснат горещия кораб. Разнесе се сподавен писък: някой бе посмял или го бяха блъснали. Възрастните размахаха лапи и безразборно ги заудряха по главите.

— Чиии! Чииии!

— Винаги правят така — поясни Марко. — Трябва да платиш на тази група, за да се разкара. После трябва да платиш на другата да ти закачи маркучите.

В пилотската кабина на „Алис“ ставаше задушно. Табита избърса с длан влагата от илюминатора.

— Тогава им плати — каза тя.

— След малко, след малко. Страхотно е, нали? Сцената. — Той се подсмихна.

Табита не отговори. Мразеше всичко това, мразеше перките — и тук, и навсякъде другаде. Нямаше да е спокойна, докато двеста и петдесетте скутари не прелетяха празното пространство до участъка „Мирабо“. В същото време не бързаше да се качи в огромния купол, който зловещо висеше над главите им.

Спомнете си, че Табита Джут не беше ходила на другите етажи на Изобилие. Предпочиташе да се довери на репутацията на станцията, която, вече отбелязах, не бе добра. Струваше й се опасно място, където светкавично можеш да се окажеш обран, изнасилен или внезапно очистен. Място, в което странни хора те изнудват да им платиш за неща, които дори не искаш. Не, доковете определено бяха достатъчни за капитан Джут. Най-лошото, което можеше да ти се случи там, беше странно плъзгащо се движение в сенките, където допреди минута не е имало нищо — полудял веспански техник, бълнуващ за прословутото фраскско съкровище, изоставено някъде тук в хангарите, точно на следващия ъгъл… перки рекетьори…

Перките, които пазеха изходите, започнаха да дращят по шлюза.

— Чиииии…

Писъкът като че ли обезпокои Тал. Той издаде скръбен звук като далечен рог, повдигни единия си крак и го сви.

— Не, наистина мисля, че е страхотно — поклати глава Марко. — Племенна организация. Като футбол.

— Разкарай ги — отвърна Табита.

— Бръсначи! — внезапно изтръби Тал. — Бръснач с пемикан5!

— Млъквай, Тал — заповяда му Марко. — Отивам. Ще уредя въпроса. — Той протегна ръка към нея.

— Вземи го за малко.