Всичко от начало [bg]

Не е това въпросът.

Той имаше удивителна глава, с форма на шлем, каквито си мислиш, че би трябвало да са главите на ченгетата, когато си свалят шлемовете. А и ченето му беше огромно като плоча. Всъщност цялото му лице приличаше на плоча, сякаш нещо се бе стоварило отгоре му, някаква всемогъща ръка, и го беше сплескало. Носът му почти не изпъкваше. Там, където минаваше тръбичката, имаше бразда, нагоре под ухото и през бузата му.

— Трябва да се отнасяме с тях подобаващо — каза той, като галеше автомата. Не съм в състояние да имитирам заекването му, ще се наложи да си го представяш. — Да усещаме какво се опитват да ни кажат.

— Знам какво се опитва да ми каже — отвърнах аз. — Казва ми да се разкарам.

Мрежоманиакът се разсмя с висок, писклив смях, както се смеят хората, щом някое дете направи смешна грешка.

— Не, не — възрази той. — Казва ти, че не те разбира. Ти го объркващ.

— Как го обърквам? — попитах аз. — Просто отговарям на въпросите му. Дадох му цялата информация, която ми поиска, нека сега ми даде парите.

— Но разтвори ли се за него? — усмихна се мъжът. — Наистина ли разтвори сърцето и ума си, покани ли го в себе си?

Погледнах към имплантите му. Наранената тъкан беше стара и зашита. Явно навремето беше получил жестока инфекция. Но заради лъснатите жакове изглеждаше като нова.

— Покажи ми как — отвърнах аз, да ме питаш защо. Знаех, че няма да ми хареса.

Очите му се изцъклиха. Дясната му ръка подскочи нагоре като закачена на конци. Притисна пръсти към слепоочието си. Останалите части от тялото му изобщо не помръдваха.

Затананика си нещо под нос.