![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
После пъхна показалец в жака на автомата.
С другата си ръка продължаваше да гали и потупва кутията. И не преставаше да тананика. Пееше нещо на банкомата.
Покрай нас минаха хлапетии.
— Хей, я го вижте! — подвикна едно от децата. Те спряха и се зазяпаха в него. И се разкикотиха.
На бара седеше ченге, жена. Опитваше се да завърже приказка с момчето, което сервираше. Тя забеляза хлапетиите и мрежоманиака и насочи вниманието си към тях.
— Добре — казах му аз. — Достатъчно.
Полицайката придърпа нагоре панталона си и бавно се запъти към нас.
Беше ме страх за него. Исках да се избавя от присъствието му, но не и да го гепи някое ченге.
— Откажи се — промърморих аз. Полицайката се приближи. Проверяваше ни зад визьора си, четеше личните ми данни.
— Досажда ли ви този човек, капитане? — попита тя.
— Не — отвърнах аз. — Няма нищо. Благодаря ви.
Ченгето навъсено ме изгледа и се разкара.
Опитах се да се отдалеча. Мислех, че ще остави автомата и ще ме последва. Мислех, че това е основната заповед на всички евангелисти: „Не им позволявай да избягат“.
Но мрежоманиакът продължаваше да стои до автомата, включен в мрежата. Беше в интерфейс.
— Как се казваш? — извика ми той.
Върнах се.
— Джут — отвърнах аз. „Наистина ще го накара да проработи“, казах си.
Ченгето все още ни наблюдаваше. Помъчих се да си дам небрежен вид, все едно всичко е съвсем нормално, все едно съм го помолила да ми услужи. Все едно той е служителят, който с удоволствие ще ми помогне.
Мъжът определено изпитваше удоволствие. Наведох се над рамото му и го скрих от полицайката. Миришеше на припой и вазелин. Казах му името и номера си. Мрежоманиакът продължаваше да тананика, докато натискаше бутоните. Продиктувах му номера на кредитната си карта. Не му я дадох.
— Дай ми картата си — протегна ръка той.
Пресегнах се покрай него и я пъхнах в отвора сама.
— Не, не — разсеяно се усмихна мъжът.
Преди да успея да му попреча, той извади картата, издърпа нагоре левия си ръкав и я притисна към китката си.
— О — възкликна мрежоманиакът. — О, Тттабита. И оголи ужасните си зъби.
— Вече те познавам. Зная толкова мммного неща за теб.
Четеше личните ми данни, сякаш минаваха през банкомата. Виждах го как се рови в миналото ми.
— Я излизай от досието ми — казах му аз и дръпнах картата от ръката му. Докато се отделяше от китката му, усетих слабо магнитно притегляне. Прибрах я обратно в джоба си.
— Но ти си красива — заяви той. — Вътрешно. Наистина си интегрирана.
И ме зяпна с тъпа блажена физиономия. Огромното му чене висеше като отворен люк. Изведнъж почувствах, че не му вярвам. Не вярвах, че е научил нещо от картата. Всичко това беше трик, с който връзваше будалите и ги убеждаваше, че когато си в интерфейс, наистина се случва нещо.
— Добре — попитах го аз, — каква зодия съм?
— Зодия ли?
Бях сигурна, че не знае и го притиснах.
— Да. Каква зодия съм?
Мрежоманиакът издърпа пръста си от банкомата и се усмихна.
— Вече всички сме под знака на Капела, Табита — тихо отвърна той. — Ббблагодаря ти за дддарението.
И се потътри нататък.
— Хей! — извиках аз. — Хей, върни се!
Не се върна.
Завъртях се и потърсих с поглед полицайката.
Нямаше я.
Момчето на бара ми се хилеше.
ТРЪГНАХТЕ ЛИ СЛЕД МЪЖА, КАПИТАНЕ?
Не. Оставих го да си иде.
НО ЗАЩО?
Защото беше мрежоманиак. Заради Анджи.