Зодия убиец [bg]

Приемната го изненада. В интерес на истината тя дори наподобяваше офис. Не беше луксозно обзаведен, но можеше да мине за такъв. Подът беше покрит със сив мокет и петната по него не бяха много. В центъра беше поставена малка масичка със стари списания, заобиколена от метални столове. Млада жена седеше на едно бюро в другия край на приемната, пред врата, която водеше към нечий кабинет. Тя вдигна поглед към Лонг, направи балон с дъвката, която дъвчеше, и го пукна.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита секретарката.

— Надявам се — отвърна той. — Търся информация за една жена.

Момичето зад бюрото огледа изпитателно и продължително детектива, след което прелъстително се наведе напред и се усмихна.

— Някоя определена жена ли? — Тя имаше руса коса и тъмни очи. Горните три копчета на блузата й бяха разкопчани и разкриваха част от сутиена й, който едва задържаше пищните й гърди.

Лонг също се усмихна и рече:

— Да, Елизабет Конър.

Усмивката на секретарката угасна.

— Жалко, нали? — каза тя, облегна се назад и скръсти ръце, с което донякъде прикри бюста си.

— Познавахте ли я? — попита Лонг.

— Не, изобщо не съм я виждала. Нито съм говорила с нея. Въпреки това случилото се е ужасна трагедия.

— Щом не я познавахте, откъде знаете какво се случи с нея?

Момичето изглеждаше объркано.

— Аз се занимавам със счетоводството и заплатите. Няма как да не знам коя е.

— Тук ли работеше?

— Ами, не точно тук. Работеше на Роксбъри, в „Рескю Файнанс“, която фирма обаче е свързана с нас и ние ги обслужваме административно. — Момичето се намръщи, сякаш се усети, че се е разприказвало прекалено много. — Каква точно информация търсите?

Лонг показа полицейската си значка.

— Всякаква. Детектив съм от полицията на Бостън и разследвам убийство.

— Мамка му. Трябва да говорите с шефа ми.

— Предпочитам да продължа разговора си с вас.

Тя поклати глава.

— Не искам да си навличам неприятности. А и не знам нищо. Трябва да говорите с шефа ми.

— Кой ви е шеф? Джоуи Слейд?

— Кой?

— Джоуи Слейд. Той е собственик на компанията, нали?

— Не знам, никога не съм го чувала. Ще извикам шефа. Почакайте тук. — Тя стана и тръгна към вратата зад нея. На Лонг му направи впечатление, че панталонът й е доста тесен.

След като момичето се скри зад вратата, той се разходи из приемната. Нямаше кой знае какво да гледа. Стените бяха боядисани в сиво, два нюанса по-светли от мокета, а на тях бяха окачени две евтини репродукции в рамки. Стандартните офисни атрибути: на едната морска сцена с лодки, а на другата селски пейзаж с ферма. Никоя от тях по никакъв начин не подсказваше в какво точно се състои бизнесът на компанията.