Опасни пътища [bg]

— Не бъди толкова циничен, Зепо. Просто искам да ти покажа нещо, което смятам, че ще те заинтересува. — Зачаках. Любопитството победи. Влезе вътре. Затворих вратата зад нас.

— Ето там. — Посочих малко платно на стената. — Какво мислиш за нея?

Той вдигна предпазливо рамене.

— Бива я. Защо?

— Това е скица от Жан Кокто6. Чувал ли си за него?

— Да.

Не можех да разбера по изражението му дали наистина беше чувал или не. Все пак продължих.

— В такъв случай сигурно знаеш каква рядкост е това. Кокто е известен с филмите си, но през двадесетте години също така създава и няколко доста ценени скици. Това е една от тях. Получих я като подарък преди много години, което е единствената причина да я задържа. Никога не съм я харесвал особено. Навремето имаше някаква стойност като нещо любопитно. Знаеш ли колко струва сега?

— Не.

Казах му. Изглеждаше впечатлен.

— Поздравления. Надявам се, че си я застраховал. Какво общо има това с мен обаче?

— Мислех си, че тъй като работиш в област, близка до киноиндустрията, може да ти хареса? — Погледна ме изненадан. — Убий Марти и е твоя.

За първи път имах удоволствието да видя Зепо напълно изкаран от равновесие.

— Сериозно ли говориш?

— Абсолютно.

— Ще ми я дадеш, за да го убия?

— Това казах.

Погледна картината, после отново мен.

— Истинска ли е?

— Разбира се, че е истинска! Не мислиш, че ще закача копие в собствения си дом, нали? Или пък където и да било другаде.

Той отново погледна скицата. Оставих идеята да узрява.

— Наистина ли струва толкова? — попита накрая.

— О, да. Естествено може да е малко повече или малко по-малко. Но приблизително толкова ще получиш за нея на аукцион, ако решиш да я продадеш. Можеш и сам да поразпиташ, ако не ми вярваш. Стига да ти харесва.

Той отново я разгледа. Съмнявах се, че се дължеше на естетически интерес. Любопитно ми беше кое го съблазнява повече — цената на скицата или името на художника. Освен че беше алчен, Зепо беше и позьор. Знаех, че мисълта да притежава такава творба ще му хареса.

Започна бавно да клати глава.

— Не. Добър опит, Доналд, но не. Няма да стане. — Нещо в начина, по който го каза, ме накара да замълча.

— Не, това е… това е… — Поклати глава по-енергично. — Прекалено е рисковано. — Не възразих нищо. — Да спиш с някого е едно, но това… — Погледна ме, като чакаше отговора ми.

— Изборът е твой.

Той отново започна да клати глава. Но очите му сякаш бяха приковани към картината.

— Не… Искам да кажа, как можем да сме сигурни, че няма да ни пипнат?

Беше в ръцете ми. Като се опитвах да не се усмихвам прекалено самодоволно, го хванах за ръката и го поведох обратно към дневната.

— Защо не пийнем още по едно, докато го обсъждаме? — предложих.