Опасни пътища [bg]

— Опитай се да не запратиш и това. Доста добро малцово е, така че ако толкова много ти се иска да чупиш нещо, кажи и ще ти донеса обикновено уиски в евтина чаша.

За миг не помръдна. После неохотно го прие. Ожесточението му се поуталожи. Седнах.

— Сега, ако мислиш, че си в състояние, защо не ми разкажеш точно какво се случи?

Той се поколеба, после се отпусна в един стол.

— Господи, каква шибана вечер. — Потърка лицето си с ръка. — Срещнахме се в онзи гейклуб в Сохо…

— Трудно ли го убеди да дойде?

— Не особено. Отначало беше малко предпазлив, но аз му казах, че искам да говоря с него за нещо, което не мога да обсъждам по телефона.

— В колко часът беше това? След като Анна му се е обадила?

— Да! Не съм шибан глупак. Та искаш ли да го чуеш или не? — Не отговорих нищо. Той продължи с разширени ноздри. — Отидох в клуба по-рано, за да мога да видя лицето му, когато влезе. Няма начин да не разбереш какво е мястото, но на него не му мигна окото. Дори не трепна. Просто си поръча минерална вода и седна. Тъй че си помислих: Стиви може и да е бил прав.

Отпи, после мрачно поклати глава.

— Както и да е, той попита за какво съм искал да се видим, така че му казах: желаех да се извиня, задето съм се държал като копеле последния път, когато сме се видели, за да остане с погрешни впечатления за мен. — Изсумтя. — Божичко, той да остане с погрешни впечатления за мен. После се появи един стриптийзьор и аз рекох: „Бива си го, нали?“, а той отвърна: „Да, виждал съм го и преди.“ — Зепо разпери ръце, увлечен от разказа си. — Какво би трябвало да си помисля, по дяволите? Рекох си, че ми дава да разбера — пада си и по двата пола. Попитах го къде го е виждал и той ми отговори: в „Пинк Флъмингоу“. Точно там го е забелязал и Стиви. Казах, че не съм ходил на това място, но съм чувал, че е доста хубаво, и някой път трябва да отидем заедно.

Затвори очи.

— Исусе, не мога да повярвам, че се насадих на тия яйца. — Изпразни чашата си и ми я подаде. Напълних я този път с обикновено, а не с малцово уиски.

— И после?

Зепо отпи голяма глътка.

— Той рече: „Не знаех, че ходиш на такива места“, така че аз отвърнах: „Е, с някои неща няма защо да се парадира.“ Той, изглежда, се почувства малко неудобно и ме попита защо му разправям всичко това, но аз си помислих, че само се е смутил, задето са го разкрили. Така че викам си — ох, мамка му, — и додадох: „Защото изревнувах, като те видях с Анна.“ — Лицето му се изкриви при спомена. — Ох, мамицата му мръсна, защо ли те послушах?

— Марти какво отвърна?

Зепо въздъхна дълбоко.

— Започна да дрънка, че според него би трябвало да зная — той не е обратен и неща от тоя сорт. Помислих си, че се преструва, или нещо такова, затова го попитах кого се опитва да заблуждава и продължих — ох, Божичко, — рекох, че Анна няма защо да знае за това.