![Опасни пътища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/5/opasni-ptishcha-bg-download.jpg)
Опасни пътища [bg]
- Автор: Бекетт Саймон
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Албор
- ISBN: 954-8272-35-0
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Опасни пътища [bg]». Краткое содержание книги:
„Вледеняващ кръвта разказ за сексуалните хищници в обществото. Саймън Бекет успешно довежда проблемите до техния логично садистичен край и успява да разгърне своята история около иронично въздигнатата на пиедестал фройдистка догма, че желанието и отвращението са двете страни на една и съща монета…“ „Пъблишърс уикли“
„Блясъкът на неговия талант е безспорен като на предшествениците му Камю и Ъпдайк. В „Опасни пътища“ на Саймън Бекет нищо не е просто обикновено или почтено… А зад всеки ред прозира дарбата на Бекет, един писател, който не трябва да се изпуска от поглед“. „Чикаго трибюн“
„Опасни пътища“ е трилър с тръпчив сексуален привкус, от чието скандално съдържание лицето ви ще пламне, а палецът ви болезнено ще запулсира, увлечен в устремно прелистване на всяка нова, наситена с похотливост, страница. „Къркъс ривюс“
„Поразително умел художествен поглед върху обикновеното човешко привличане, което не се вмества в границите на благоразумието“. „Сейнт Питърсбърг таймс“
— Анна обажда ли се?
— Днес не. Говорих с нея вчера. Защо, какво има?
Погледнах към Зепо.
— Мисля, че ще е най-добре веднага да дойдеш тук.
— Защо, какво е станало? — Почувствах внезапното напрежение в гласа му.
— Виж сега, не се паникьосвай, Марти. Сигурен съм, че всичко е наред, но датската полиция се свърза с мене…
— Полицията! Какво се е случило?
— Не съм напълно сигурен, но ми се струва, че е имало някаква престрелка.
— О, Божичко! Анна добре ли е?
— Не знам, от полицията не пожелаха да ми кажат. Споменаха само, че няколко души са били ранени, а други са били арестувани заради наркотици…
— Наркотици? Какво става, за Бога?
— Не мога да ти кажа нищо повече от това, Марти. Полицаят говореше много неопределено. Съобщи ми само, че са замесени няколко души и Анна е една от тях. Всичко звучеше много объркано, не мисля дори, че и те са наясно.
— Но трябва да знаят дали тя е добре! Ранена ли е или арестувана… или какво?
— Не знам, Марти! Само това ми казаха. Мисля… — Поколебах се. — Мисля, че имат проблеми с идентифицирането на някои хора. Има убити и…
— О, не! О, Господи!
— Марти, не се знае дали Анна е между тях! Може да е добре. Възможно е всичко това да се окаже недоразумение!
— С кого разговаря? Дай ми номера му!
— Линиите постоянно са заети, непрекъснато се опитвам да се свържа. Слушай, мисля, че ще е най-добре, ако веднага дойдеш тук. Вземи си малко дрехи и паспорта. Аз ще разбера кога е следващият полет до Амстердам и ще запазя места. Ще можем да узнаем много повече, ако сме там. — Разчитах, че шокът ще му попречи да разсъждава ясно и ще го накара да ме остави аз да водя. — Вземи метрото, а не такси. Ще стане по-бързо. Главният вход ще бъде затворен, така че позвъни на задната врата. На твое място аз не бих споменавал нищо на никого, докато не разберем повече. Просто ела тук възможно най-бързо.
Телефонът изщрака, когато той затвори. Оставих слушалката на бюрото, без да прекъсвам връзката. Ако някой се опиташе да му се обади сега, линията щеше да е заета. Направих знак на Зепо да мълчи, докато не напуснахме кабинета. Ако Марти случайно отново вдигнеше слушалката, не исках да ни чуе, че разговаряме.
— Тръгва насам — рекох.
— Ами ако все пак вземе такси? Или се разприказва пред някого?
— Не мисля, че ще го направи. Не е в състояние да разсъждава трезво в момента. Далеч по-вероятно е да изпълни онова, което му казах.
— Ами ако не стане така?
— Ако се разприказва пред някого, очевидно ще трябва да отложим нещата. Просто ще ми се наложи да се престоря, че съм станал жертва на отвратителна шега.
— Ами ако вземе такси вместо метрото? Тогава ще осъществим ли плана си?
Въздъхнах. Зепо се люшкаше между настроения на пълна увереност и ужасна неувереност целия следобед. Започвах да се изморявам.
— Наистина ли си мислиш, че някой лондонски таксиметров шофьор би запомнил едно неотличаващо се с нищо пътуване сред стотици други? А също така датата и часа? Аз не. Само съм предпазлив. Не смятам, че има значение.
Погледнах часовника си.
— Е, той ще пристигне след по-малко от час. Предлагам да слезем долу и да подготвим всичко.
Марти дойде след малко повече от четиридесет и пет минути. Дрънченето на звънеца ни се стори невероятно силно, когато прозвуча. Със Зепо се спогледахме. Никой от нас не продума. После той кимна, а аз отидох да отворя.
Спрях пред външната врата, поех си дълбоко въздух, за да се успокоя, и отворих. Марти стоеше отвън с куфар в ръка.
— Научи ли нещо ново? — попита той. Лицето му беше пребледняло и изопнато.
— Не, все още не мога да се свържа. — Отдръпнах се, за да влезе, после затворих вратата и минах покрай него. Той ме последва навътре. — С такси ли дойде или с метрото?
— С метрото. Значи не знаеш нищо повече?
— Нищо. Донесе ли си паспорта?
— Да. Какво точно ти казаха?
Бяхме в късия коридор, който водеше към склада. Той се намираше точно зад мен.
— Не си казал на никого, нали?
— Не, дойдох право тук.
Отворих вратата на склада и влязох вътре. Памучното покривало срещу прах се хлъзна леко по полиетилена отдолу, докато влизах.
— Значи никой не знае, че си тук?
— Не! По дяволите, ще ми кажеш ли какво ти казаха? — извика той и в този момент Зепо пристъпи напред иззад вратата и го удари с железния лост отзад по главата. Дръпнах се настрани, щом се преви напред и падна по лице на пода. Очилата му излетяха и се озоваха в краката ми. Вдигнах ръка, когато Зепо отново замахна с лоста.