![Ключът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/2/9/klyucht-bg-download.jpg)
Ключът [bg]
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: Сигма форс #14
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-917-3
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът [bg]». Краткое содержание книги:
Тодор разгледа картата.
— Сврели са се в Кайш ду Содре. — Обърна се към шофьора. — Колко има дотам?
— Двайсет и пет минути.
Тодор подхвърли таблета обратно на техника.
— Кажи ми, ако се раздвижат.
— Si, familiares.
Тодор не можеше да позволи още провали. Докато следяха двойката — с надеждата, че мавърската вещица ще ги отведе до адското устройство, — бяха изгубили сигнала, когато двете жени бяха избягали в метрото. Не им оставаше нищо друго, освен да останат пред станцията Салдана в центъра на Лисабон, където двете бяха изчезнали. Не знаеха в коя посока са потеглили и се налагаше да чакат. Обзет от безсилие през бавно течащите минути, Тодор се беше замислил дали да не съобщи на Великия инквизитор за случилото се, но предпочете да не го прави. Не искаше да докладва нов провал.
Беше се срещал с Великия инквизитор само два пъти през живота си. Първият път беше, когато бе получил титлата familiares. Само на онези, които се бяха доказали като наистина достойни, се позволяваше да научат самоличността на членовете на Вътрешния трибунал, оглавяван от Великия инквизитор. Коленичил, той се смая, когато разбра кой е водачът им — никога не би се досетил. Все пак беше почетен да получи оригинално копие на Malleus Maleficarum — оръжие, което да използва срещу надигащата се мерзост на света. Държеше тежкия том и не можеше да спре сълзите от благодарност, размазващи всичко пред него, докато се взираше в истинското лице на водача, който му се усмихваше благонамерено.
След това се срещнаха още един път…
Тодор потръпна от спомена, усети топлината на кръвта по ръцете си. „Ти си безжалостен войник на Бог. Докажи го, като убиеш без колебание, без никакво съжаление“. Накрая беше доказал, че е достоен: не трепна дори при тази заповед, докато погледът на инквизитора беше насочен към него, изпитваше вярата му, предизвикваше го да се провали.
Не го беше направил.
„Няма да го направя и сега“.
Лесно можеше да обясни сегашното забавяне с технически проблем, но много добре си даваше сметка, че никакви нови извинения няма да се приемат. Преди четири дни беше използвал същото устройство, когато проследиха американската посланичка до библиотеката — бяха й го сложили по време на партито в посолството. Системата беше проработила безупречно, но мисията му в крайна сметка се оказа неуспешна.
„Не мога да позволя това да се случи отново“.
Накрая, след цял час, сигналът се появи отново недалеч от брега. Този път положението им оставаше непроменено и Тодор се надяваше, че това означава, че вещицата се е върнала при устройството, за да суче отново от сатанинската гръд.
Ръката му се отпусна върху пистолета в кобура.
„Този път няма да се проваля“.
14:04
Карли се беше навела над рамото на Мара и вдъхваше аромата на жасмин, лъхащ от тъмната й коса.
— Мога ли да помогна с нещо?
Мара посочи токовия стабилизатор на пода.
— Би ли проверила дали всичките му светлини са зелени? Покрай реконструкциите в тази част на града редовно имам проблеми със захранването.
Тя отиде при стабилизатора и клекна.
— Ами ако изгубиш захранването напълно?
— Няма проблем. Поне за известно време. Устройството има вградени батерии. При прекъсване на тока преминава в режим на пестене на енергия. Може да изкара така почти цял ден. — Мара я погледна. — Повече се безпокоя за токовите удари, които могат да повредят платки.
Карли огледа стабилизатора.
— Всичко изглежда наред.
Мара кимна. На челото й беше избила пот.
— Най-вече не искам проблеми, докато се разархивират данните от третия и четвъртия диск. Следващата подпрограма е деликатен процес на ключов етап. Искам да го пусна и да го направя съставна част от Ева, преди да рискуваме да преместим оборудването.
Карли погледна Xénese устройството. Малките кристални прозорци на сферата блестяха в яркосиньо.
— Показвала си ми схемите на Xénese, но изобщо не си представях, че ще изглежда така поразително, когато е включен.
— Чиповете се захранват от лазери, разработени от английската компания „Опталисис“. Точно тях виждаш. Така процесорната мощ се ускорява стократно, като в същото време се изразходва само една четвърт от необходимата енергия и почти не се отделя топлина. Това позволява на алгоритмите ми да се изпълняват по-бързо, особено преобразованията на Фурие, които се използват при разпознаването на модели.
— Значи изчисляваш със скоростта на светлината.
Мара се усмихна, без да прекъсва работата си. Изражението й беше едновременно срамежливо и гордо — а и много сладко.