![Ключът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/2/9/klyucht-bg-download.jpg)
Ключът [bg]
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: Сигма форс #14
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-917-3
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът [bg]». Краткое содержание книги:
— Следата ми се вижда съмнителна — каза Монк.
— Така е, но Пейнтър се надяваше, че Кат би могла да ни помогне.
Монк се намръщи неразбиращо.
— Да ти се вижда в състояние да го направи?
— Може да има начин.
— Как? Вътре тя може да е будна, но не е способна да се движи и да общува. И докторите твърдят, че състоянието й вече се влошава. — На Монк му се наложи да поеме рязко дъх. Очевидно беше на път да избухне в сълзи. — Тя не може дори да общува с мигане или нещо такова.
Откъм вратата се чуха гласове.
— Може и да има — каза Грей. Не беше дошъл сам.
Монк се обърна към двамата, които влязоха в стаята. Единият беше д-р Едмъндс, главният невролог на болницата, а другата…
— Лиза? — Монк се изправи. — Мислех, че си в Калифорния.
Високата стройна блондинка, облечена в джинси и светлосин пуловер, отвърна с тъжна, но искрена усмивка.
— Взех нощния полет веднага щом Пейнтър ми каза.
Д-р Лиза Къмингс беше жена на директора. Беше отлетяла за Лос Анджелис преди два дни, за да прекара коледните празници с по-малкия си брат и новородената си племенница, и трябваше да се върне едва след Нова година.
Монк заобиколи леглото и я прегърна.
— Благодаря, че дойде, но нищо не можем да направим.
— Може би възстановяването й е болезнена игра на чакане — призна Лиза и погледна разтревожено Грей. — Но може и да има начин да разберем какво знае тя за снощната атака.
— Не разбирам.
Д-р Едмъндс ги прекъсна.
— Не мога да одобря тази процедура. Има риск състоянието й да се влоши.
Монк го игнорира и насочи цялото си внимание към Лиза.
— Каква процедура?
— Докато летях насам, говорих с един колега, който повече от две десетилетия работи с пациенти в кома. През последните няколко години невролозите тестват когнитивното ниво на пациентите с помощта на магнитен резонанс.
— ЯМР ли?
— Функционален ЯМР, ако трябва да сме по-точни, който измерва кръвообращението в мозъка. С подобен скенер могат да се наблюдават реакциите на пациент в кома на зададени въпроси. Първият въпрос обикновено е нещо като „Представи си, че играеш тенис“. Ако пациентът е буден и го направи, в премоторния кортекс нахлува свежа кръв. След това се продължава с въпроси с отговори „да“ или „не“, като за „да“ пациентът си мисли за тенис.
— И това действа? — развълнувано попита Монк.
— Нужен е опитен специалист, който да работи с пациентите. Колегата, на когото се обадих, разполага с много чувствителен ЯМР скенер, разработен специално за тези тестове. Всъщност той е много по-усъвършенстван от…
Д-р Едмъндс отново я прекъсна:
— Но той е в Принстън. Това означава, че съпругата ви трябва да бъде преместена там. Подобно пътуване в нейното състояние я излага на риск. Можете да я лишите от шанс за възстановяване с това гонене на вятъра. И пак да не научите нищо повече от онова, което вече знаете.
— Той е прав — каза Лиза. — Няма гаранция, че ще се получи.
Монк погледна измъчено Кат.
Грей можеше само да си представи вътрешната му борба. Не каза нищо, тъй като не искаше да притиска допълнително приятеля си. Лиза искаше от него да изложи любовта на живота си на риск с евентуалния шанс екипът да научи нещо повече за нападението.
Телефонът на Грей избръмча в джоба му. Той го извади, погледна екрана и видя, че обаждането е от централата на „Сигма“. Излезе в коридора, за да не притеснява Монк.
Погледна назад към приятеля си.
Очите на Монк бяха измъчени. На Грей много му се искаше да може да свали товара от плещите му. Макар че, честно казано, ако ролите им бяха разменени…
Погледна всички тръби, които влизаха и излизаха от Кат, и си представи Сейчан на нейното място.
„Не знам как бих постъпил“.
06:18
Кат се мъчеше да изкрещи. Затворена в мрака, тя беше подслушала разговора. Не й пукаше, че животът й може да бъде изложен на риск. Единственото важно беше безопасността на дъщерите й.
„Монк, за бога, послушай Лиза“.
Нямаше представа дали планът ще даде резултат, но знаеше, че е по-добре да побързат. Според криминалните статистики с всеки изминал час вероятността момичетата да бъдат спасени намаляваше експоненциално.
„Не чакай… действай веднага“.
Не само статистиката подхранваше безпокойството й. Трябваше да действат бързо, ако искаха да имат шанс планът на Лиза да проработи. Дори в момента Кат чувстваше как мракът се затваря около нея и заплашва завинаги да изгаси малката искрица съзнание в нея. Вече беше започнала да губи представа за време и имаше моменти на внезапни празнини.