Ключът [bg]

— Толкова е красива — прошепна Карли, чийто поглед не можеше да се откъсне от екрана. Тя разсеяно плъзна длан по бедрото си. — Иска ми се да имах нейните извивки.

Мара я изгледа косо.

— Нямаш на какво да завиждаш.

Слънчевата светлина блестеше в русите къдри на Карли и им придаваше златист меден оттенък, превръщаше ги в ангелски ореол. Приятелката й може и да не беше закръглена като голата Ева, но сивата й блуза и тесните черни панталони подчертаваха стегнатото й тяло, оформено от годините тренировки по самозащита и маратонско бягане.

Карли й се усмихна.

— Разбира се, ти можеш да посрамиш Ева.

Мара се изчерви и скръсти ръце на гърдите си. После смени темата.

— Това е само програма.

Насочи вниманието си към екрана, за да скрие не само изчервяването си, но и всякакъв намек за онова, което се раздвижваше по-дълбоко в нея — нещо, което още не беше признала пред себе си.

Загледа се в аватара на Ева, който се движеше бавно през виртуалния Едем. Ръцете й вече не бяха протегнати напред, за да поглъщат данните във всяко цветче, клонка и капка вода. Фигурата просто стоеше върху стърчаща от земята скала, над искрящо синьо море. На дигиталния хоризонт се надигаше буря. Тъмните облаци сякаш отразяваха изражението и стойката на Ева — напрегнатия гръб, сключените вежди. Светкавиците проблясваха в очите й.

Обзе я тревога. Нима Ева вече можеше да променя средата си, за да отговаря на настроението й? Ако беше така, това се случваше много по-бързо отпреди и отново будеше подозрението, че някаква част от първоначалното програмиране може да е оцеляла при бягството от лабораторията — някакъв призрак от първата итерация.

Карли посочи екрана с пръст.

— Всичко е толкова реалистично. Виж как вълните се разбиват в скалата. — Тя се наведе напред. — Защо си сложила всички тези детайли?

— По две причини. Първо, за да науча Ева за света чрез разпознаване на модели. Повечето невролози смятат, че това е първата стъпка към разума. Разпознаването на модели е дало на ранните ни прадеди еволюционно предимство, както и повечето ни по-късни способности. Творчество и изобретяване, език и вземане на решения, дори въображение и магическо мислене… всички те могат да се обяснят с факта, че ние сме всъщност по-усъвършенствани машини за разпознаване на модели.

Карли кимна.

— Както бебето, което се учи да говори чрез повтаряне, като чува отново и отново едни и същи речеви модели.

— Или както IBM са научили програмата си на всички ходове на шахматните фигури и са накарали машината да играе отново и отново виртуални партии, докато накрая тя била в състояние да победи гросмайстор в собствената му игра и на пръв поглед да изглежда по-умна от човека. — Мара посочи екрана. — Точно това правя и аз тук, като карам Ева да върви през виртуалния свят, да събира данни и да научава модели. Това е първата стъпка към излагането й на цялата широта на човешкия опит. Трудна задача.