![Убийство в Ню Йорк [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/0/ubijstvo-v-nyu-jork-bg-download.jpg)
Убийство в Ню Йорк [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 9549133214
- Переводчик: Стоян Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Ню Йорк [bg]». Краткое содержание книги:
Тупкането спря.
— Той може да е слязъл в книжарницата и да е направил копие на това от някоя от многото книги за възрастни. То със сигурност е необичайно, но не мога да сложа ръка на сърцето си и да кажа, че само убиец може да го направи — каза д-р Литмън.
— Обаче той не изключва себе си.
— Да, не се изключва. Засега.
— И така, какво ще правим?
Д-р Литмън се обърна към Клер.
— Възможно е той просто да се колебае. Ти трябва да му покажеш, че си по-силна, отколкото те смята. Отговори му, напиши му нещо в същия дух, но по-твърдо.
— Искате аз да го напиша? Не може ли вие?
Д-р Литмън поклати главата си.
— Ох! Защо мислиш, че те карахме да губиш толкова време с тези уебсайтове? Това трябва да бъде твоят глас или гласът на човека, за който се представяш.
Като седеше пред лаптопа, Клер се спомни, че е правила много по-трудни неща, че веднъж даже излезе на нюйоркските улици да продава пуловери от хипопотамска вълна.
От Клер Роденбург [ClaireR@colormail.com]
За: Кристиан Воглер [CV@nyscu]
Скъпи Кристиан,
Благодаря ти за фантазията. Тя е прекрасна. Но повярвай ми, Кристиан, нещата, които ми изброяваш, донякъде са скучни за мен. Нещата, които харесвам… ме плашат с това, че са много крайни. Боже, защо ли ти разправям всички тези странности? Понякога гледам на нещата, които ме запалват, които ме унижават, които ме правят безсилна, уязвима и уплашена и си мисля, че с мен нещо не е наред или че донякъде съм странна.
Казвам ти го само, защото чувствам, че ти наистина ме разбираш. Винаги се притеснявам да не би това, което ти пиша, да е неправилно. По-добре да се сбогуваме сега, докато не сме стигнали твърде далеч.
Написах нещо сама. Кажи ми ако ти харесва.
С любов,
Клер.
<<forchristian.doc>>
От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]
За: Клер Роденбург [ClaireR@colormail.com]
Клер,
Каква необикновена жена си ти наистина. С нетърпение очаквах да се върнеш. Междувременно тук ще намериш нещо, което е по вкуса ти.
<<clair2.doc>>
Във втората си фантазия за Клер Кристиан описваше как ще завърже очите й и ще я бие с колан. Той пишеше:
Коланът оставя следи по тялото ти. Това е змия, дълга черна серпантина, която пропълзява по извивката на съвършените ти гърди, по вдлъбнатината на мишницата ти, по издатината в слабините ти и по набъбналото езиче между бедрата.
Ти трепериш. Змията изпълзява назад. Но тя само се отдръпва, за да събере сили за ухапването.
Ти се напрягаш в очакване на почивката, чувстваш, че нещо докосва устните ти — краят на колана. „Целуни го“ — заповядвам аз и ти покорно допираш устните си до меките, жестоки устни на змията. Тук има пауза. И изведнъж ти изпищяваш. Чувстваш сладкото, остро ухапване на зъбите й по корема и по гърдите си.
Аз казвам спокойно: Един…
В третата си фантазия той описваше как Клер лежи на чисти чаршафи, обкръжена от множество свещи, като тяло върху олтар от бял камък.
Събирам свещите една по една. Те са мазни и тежки, като свещите в черква. Техните пламъци са очертани като остриетата на копия, големи и побелели от жегата, отгоре с мастилен пушек. Всяко пламъче е обкръжено с диск от чист разтопен восък. Аз държа първата свещ над твоето неподвижно тяло и изливам горещия восък върху теб. Ти потръпваш, но не крещиш. Восъкът се втвърдява по меката ти кожа като белег.
В четвъртата той я описваше, изненадана в хотелската си стая от бездушен, мистериозен непознат, който я завързва с въжета за леглото.
— Това е добре — каза д-р Литмън, като четеше направо от екрана. — Тук вече имаме доста материал.
— Какво например? — попита Франк.
— Например, принуждаването. Той прогресивно се приближава към действителните обстоятелства на убийството. И това че го прави в хотелската стая е много показателно застъпване.
— Но няма нищо, което знае само убиецът. Адвокатът ще каже, че ние сами го наведохме на мисълта за хотелската стая, като му казахме, че Клер в момента пътува.
— Дай му време, Франк. Според фактите аз вече мога да кажа, че Воглер има сексуални отклонения, каквито малко хора споделят. Възможността Стела да е познавала двама като него е минимална. Нека мрежата бавно да се затвори. Тя ще се стегне, когато му дойде времето.