![Шест гроба преди Мюнхен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/6/9/shest-groba-predi-myunhen-bg-download.jpg)
Шест гроба преди Мюнхен [bg]
- Автор: Пьюзо Марио
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Глобус“; ИК „ЕМАС“
- ISBN: 978-954-357-182-6
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шест гроба преди Мюнхен [bg]». Краткое содержание книги:
Натъпка всичко друго в саковете и ги отнесе на гарата, където ги натика в свободно шкафче на багажните клетки. Когато мина над реката по един от многобройните мостове, разсеяно захвърли ключа във водата. Запъти се право към консулството.
Вроцк му бе набавил каквото поиска. Рогън провери придирчиво доставката — малката бижутерска бургия и дърводелските длета, тъничките като косъмчета жички, взривателя, пластичния експлозив и няколкото по-особени електронни части. Накрая се усмихна и кимна.
— Чудесно.
Вроцк се изпъчи.
— Стремя се да ръководя местната организация добре. Не беше лесно да съберем всичко за толкова кратък срок.
— Ще ти се отблагодаря, като те заведа на късна закуска в „Черната цигулка“ — покани го Рогън. — След това ще се върнем тук и аз ще поработя. Тогава ще ти обясня какво предстои вечерта.
Поръчаха си кафе и понички, но Рогън изненада Вроцк, като помоли сервитьорката да донесе и кутията с шахматните фигури. Той разтвори дъската на масата и избра белите фигури за себе си.
Вроцк му се сопна:
— Нямам време за глупости. Трябва по-скоро да се върна в консулството.
— Играй — погледна го изпод вежди американецът.
Някаква нотка в гласа му укроти мигновено Вроцк. Рогън се остави да бъде победен лесно и прибраха фигурите в кутията, за да ги отнесе сервитьорката. Рогън я възнагради с необичайно голям бакшиш.
Излязоха на тротоара и той спря такси, за да стигнат по-бързо до консулството. Сега нямаше нито минута за губене.
Влязоха в кабинета и Рогън тутакси седна до масата, където бяха подредени поръчаните от него инструменти и материали.
Вроцк още се мусеше, обзет от гнева на дребнавия и самонадеян чиновник.
— За какво беше цялата тази безсмислица? Искам да знам!
Рогън бръкна в страничния джоб на сакото си, протегна стиснат юмрук към Вроцк и разтвори пръсти. На дланта му лежеше белият цар.
Майкъл не прекъсна работата почти три часа, докато не приключи. Проби дупка в дъното на фигурата, махна го и издълба голяма кухина. Натъпка вътре пластичния експлозив, нагласи жичките и свърза електронните части. После намести дъното, залепи го, замаза и лакира всички драскотини и нащърбени места.
Сложи белия цар на дланта си — опитваше дали тежестта се е променила много. Имаше незначителна разлика, но може би само защото я търсеше предварително. Успокои се, че никой няма да забележи, преди да е станало късно.
Облегна се и погледна Вроцк.
— В осем часа вечерта това нещо ще гръмне до главата на Пайерски. Сложих експлозива така, че другите около него да не пострадат. Количеството ще убие само човек, който е опрял фигурата под брадичката си… както прави Пайерски, докато се почесва с нея. Ако някой друг случайно вземе белия цар, просто няма да натисна копчето на дистанционния взривател. Искам твоите хора да ме чакат с кола на две пресечки от ресторанта. Разчитам на тях да ме изведат веднага от страната.
— Защо си науми да бъдеш в ресторанта, когато Пайерски ще умре? — учуди се Вроцк. — Ама че си луд… Защо не излезеш отвън и оттам да задействаш взривателя?
— За да съм сигурен, че няма да има други жертви — отсече Рогън. — Искам и Пайерски да научи кой и защо го убива в мига, преди да умре. Как да стане това, ако не съм вътре?
— Ти си знаеш — вдигна рамене Вроцк. — Само че е твърде рисковано за моите хора да те вземат от онзи ъгъл на две пресечки от „Черната цигулка“. Черна лимузина „Мерцедес“ ще те чака недалеч от консулството. Кога я искаш тук?
— Не мога да предвидя точно какво ще се случи около осем часа — намръщи се Рогън. — Най-добре е колата да ме чака от седем и половина до осем и десет. Ще дойда пеша и просто ще се кача в колата. Предполагам, че хората ти вече са ме виждали и ще ме познаят.
— Разбира се — усмихна се надменно Вроцк. — Дали съм познал, че сега с тебе ще отидем за късен обяд и една шахматна партия в „Черната цигулка“? Иначе как ще върнеш белия цар в кутията?
— Бързо се учиш — засмя се и Рогън.
Нахраниха се, поръчаха кафе и пак поискаха кутията. Този път Рогън победи с лекота. Когато си тръгнаха, белият цар беше на своето място при останалите фигури.
Вечерта Майкъл излезе от хотела в шест часа. Пистолетът беше в кобура под сакото му, заглушителят — в левия страничен джоб, паспортът с визите — във вътрешния джоб. Запъти се с ленива походка към ресторанта и се настани на обичайната си малка маса в ъгъла. Разгъна вестник, поръча бутилка токайско вино и каза на сервитьорката, че ще избере нещо за вечеря малко по-късно.