Шест гроба преди Мюнхен [bg]

Автор: Пьюзо Марио
Год: 2009
Язык: болгарский
Год: ИК „Глобус“; ИК „ЕМАС“
ISBN: 978-954-357-182-6
Переводчик: Владимир Зарков
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Шест гроба преди Мюнхен [bg]». Краткое содержание книги:

Непознатият, забравеният или забраненият шедьовър на Марио Пузо? Възможен ли е подобен абсурд? Изглежда в нашия свят всичко е възможно. Романът е публикуван през 1967 г., но в следващите 41 години никой не споменава и дума за него — до есента на 2008 г., когато е обявен за литературна сензация. През 1967 г. Студената война все още е в разгара си, а това означава — или си с нас, или си против нас. Да, но Марио Пузо показва, че методите, с които действат ЦРУ и Гестапо, са едни и същи. Че ЦРУ съзнателно прикрива видни политици от Западна Германия, свързани с режима на Хитлер. Наистина неудобна тема. Майкъл Рогън е математически гений и създава шифрите, използвани от американската армия през Втората световна война. После е изпратен на секретна мисия във франция, но групата му е разкрита. Текат последните месеци на войната. Седем гестаповци се гаврят с него. Жена му, която е бременна, също е измъчвана и умира. Часове преди Съюзниците да освободят Берлин, той е разстрелян, но оцелява по чудо. Десет години по-късно, вече натрупал милиони от компютърните технологии, които разработва за Пентагона, Майкъл се завръща в Европа, за да издири убийците си. Марио Пузо — този „мълчалив особняк“ според думите на Норман Мейлър, е сред малцината писатели на XX век, успели да създадат истински художествени митове. Част от героите му отдавна са прескочили условните граници на литературата и са се превърнали в нарицателни образи, сякаш не са измислени от автора, а са взети от реалния живот.

Перейти на страницу:

Изтегнат в леглото до Розали, Майкъл си повтаряше, че не е достатъчно да убие фон Остен само веднъж. Защо нямаше как да му върне живота след това и да го убие отново… и отново… Фон Остен бе достигнал до сърцевината на човешкото и у двамата, за да я използва за своята гнусна шега.

Когато се събуди, Розали вече се бе погрижила за закуската. Нямаше кухненски кът в стаята, но тя свари кафе на котлонче и отскочи до близкия магазин, за да купи кифлички. Докато се хранеха, тя каза, че този ден фон Остен нямало да води съдебно заседание, но на следващия щял да произнесе присъдата на обвинен в тежко престъпление.

Обсъдиха всичко, което Розали бе научила — политическото влияние на съдията в Мюнхен, подкрепата на Държавния департамент на САЩ за издигането му на още по-висок пост. Фон Остен винаги беше придружен от телохранители, когато излизаше от дома си. Те не се отделяха от него освен в Съдебната палата, която обаче имаше своя, многобройна охрана.

Розали сподели и как си е намерила работа като санитарка в кабинета за спешна помощ.

Майкъл й се усмихна.

— Можеш ли да ме вкараш там незабелязано?

— Ако се наложи — кимна тя.

Той помълча и реши:

— Утре сутринта.

Когато Розали отиде на работа, Майкъл се зае с някои неотложни неща. Излезе да купи комплект за почистване на пистолета — искаше да е сигурен, че оръжието е в пълна изправност. След това нае мерцедес и го остави на една пресечка от пансиона. Качи се в стаята и написа няколко писма — едно от тях до неговия адвокат, друго до партньорите му във фирмата. Сложи всяко в плик, надписа пликовете и ги прибра в джоба на сакото. Разглоби пистолета и го почисти старателно. Пусна заглушителя в чекмедже на бюрото. Този път бе решил, че точността е задължителна — не знаеше дали ще успее да доближи мишената толкова, че заглушителят да не попречи.

Розали се прибра и той пак я попита:

— Сигурна ли си, че фон Остен утре ще води съдебно заседание?

— Да, проверих отново. — Тя се поколеба. — Ще отидем ли някъде навън или да купя нещо, за да вечеряме в стаята?

— Хайде да излезем.

Майкъл пусна писмата в първата пощенска кутия, покрай която минаха.

Влязоха в прочутия „Браухаус“, където най-малките халби побираха литър бира и имаше избор измежду двайсетина вида наденички. Купиха вечерния вестник „Тагенблат“ и Майкъл намери бележка за убийството на Вента Пайерски в Будапеща. Властите подозирали нелегални противници на комунистическия режим и тайната полиция започнала масова разправа с тях. За щастие взривът не засегнал никого освен набелязаната жертва.

— Ти ли искаше никой друг да не пострада? — взря се в очите му Розали.

Той вдигна рамене.

— Направих каквото можах, когато подбирах количеството и формата на експлозива в шахматната фигура. Но как да знам предварително? Притесних се, че някое парченце може да се забие в сервитьорката, която стоеше наблизо. За неин късмет Пайерски имаше огромно туловище, то пое цялата сила на взрива.

— И сега остана само фон Остен… — промълви Розали. — Има ли някакво значение, ако ти кажа, че поне на пръв поглед той е добър човек?

Майкъл се засмя през зъби.

— Не се учудвам, че омайва всички. Не, няма никакво значение.

Не си позволиха да споменат и дума, че това може би е последната им вечер заедно. Все отлагаха връщането в стаята със зеления диван и тясното легло. Обикаляха от едно хамбаресто бирхале в друго, пийваха по чаша шнапс, слушаха пиянските песни на развеселени германци и ги гледаха как опразват безбройни халби, седнали нагъсто около дълги дървени маси.

Едрите месести баварци се тъпчеха с наденички и ги заливаха с пенлива златиста бира. Имаше и такива, чиито кореми вече се издуваха, но все не им стигаше. Провираха се през лъхащата на малц навалица, отиваха в облицованите с мрамор тоалетни и повръщаха насила всичко. Връщаха се бодро на местата си и шумно поръчваха още бира и наденички.

Колкото и противни да бяха гледките, тук беше пълно с топли живи хора — толкова топли, че въпреки размерите си бирхалето се сгорещяваше като фурна. Майкъл продължаваше да отпива шнапс, но Розали реши, че предпочита бирата. Чак когато започна да ги наляга сънливост, тръгнаха пеша към пансиона.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?