Шест гроба преди Мюнхен [bg]

Последваха насърчителни слова. Рогън можел да сложи край на тези разпити. Войната щяла да свърши все някога. Тогава щял да заживее щастливо със съпругата си Кристин. Безумието на взаимното изтребление щяло да остане в миналото, хората вече нямало да се страхуват един от друг. Отчаянието не било неизбежно.

Накрая фон Остен го потупа ободряващо по рамото.

Пред другите държанието на фон Остен се променяше. Отново се преобразяваше в офицера, водещ разпита. Хлътналите му очи се вторачваха в Рогън. Звучният глас ставаше рязък и повелителен. Но в главата на Майкъл тази суровост извратено доказваше, че у строгия баща още не е угаснала обичта към непослушното дете. Фон Остен излъчваше толкова могъщо обаяние, че Майкъл вярваше в ролята му и приемаше, че сам си навлича страданието.

Настъпиха и дните, когато го принуждаваха да слуша писъците на Кристин. Тогава фон Остен пак идваше последен. Последва и ужасният ден, в който го заведоха в съседната стая и му показаха фонографа, съхранил болката на Кристин. Тогава фон Остен обясни усмихнат, че Кристин е умряла в първия ден на изтезанията и се похвали как са надхитрили пленника. У Майкъл пламна такава бясна омраза, че повърна на затворническите парцали, с които беше облечен.

Но и това беше лъжа. Генко Бари му каза в предсмъртните си мигове, че Кристин е умряла при раждането. Майкъл му повярва.

Защо фон Остен го е лъгал?

Защо искаше той и останалите да изглеждат още по-зли?

Едва сега Майкъл видя спомените си с друг поглед и разбра какъв ненадминат психолог е бил фон Остен във всяка своя дума и постъпка, винаги обмислени грижливо.

Омразата подхранваше желанието му да оцелее, за да избие седмината и на свой ред да се усмихва над труповете им. Именно надеждата да си отмъсти сломи съпротивата му и го накара да издаде всички шифри, които знаеше.

И отново фон Остен се появяваше пръв в стаята за разпити. В неустоимия му глас пак звучеше съчувствие. Всеки път отключваше белезниците и даваше кафе и цигари на Майкъл. Внушаваше му неуморно, че ще бъде освободен, щом предаде шифрите.

Само след няколко дни беше празникът Розенмонтаг. Фон Остен влезе в стаята и посочи цивилните дрехи на стола. Усмихваше се с искрено задоволство, когато каза на Рогън:

— Днес ще изпълня обещанието си.

И другите шестима се бяха струпали в стаята. Поздравяваха жертвата си, сякаш бяха учители, които са помогнали на ученика да завърши с пълно отличие. Майкъл започна да се преоблича непохватно. Генко Бари му помогна да оправи вратовръзката, но Майкъл не отделяше поглед от фон Остен с ням въпрос. Немецът кимна, за да го успокои. И някой нахлупи шапката на главата на пленника.

Тогава Майкъл осъзна, че не вижда един от тях. Усети цевта на пистолета, опряна в тила му, и шапката се смъкна на очите му. Но в последната нищожна частица от секундата проумя всичко и отчаяно се вторачи във фон Остен с безмълвен вик: „Ти си ми като баща, повярвах ти. Простих ти изтезанията и коварството. Простих ти, че уби жена ми. Спаси ме!“ И преди от черепа му да се пръснат парченца кост, зърна благото лице на фон Остен да се криви в демоничен присмех.