![Шест гроба преди Мюнхен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/6/9/shest-groba-predi-myunhen-bg-download.jpg)
Шест гроба преди Мюнхен [bg]
- Автор: Пьюзо Марио
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Глобус“; ИК „ЕМАС“
- ISBN: 978-954-357-182-6
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шест гроба преди Мюнхен [bg]». Краткое содержание книги:
— Прочетох сведенията за вашия случай и получих подробни указания. Знам какво сте направил досега и какви са плановете ви.
По тона му личеше, че никога не би се усъмнил в способностите и знанията си. Явно преливаше от самочувствие. Майкъл се изтягаше в креслото и го слушаше, а Вроцк продължи:
— Задължително е да разберете, че тук — зад Желязната завеса, условията са коренно различни. Не се заблуждавайте, че можете да си позволите досегашната дързост. Миналото ви като разузнавач през войната показва, че сте склонен към безразсъдство. Унищожили са групата ви, защото сте забравил за елементарни предпазни мерки. Не е ли така?
Той се усмихваше снизходително, а Рогън го зяпаше с все същото равнодушие. Вроцк позагуби малко от своята самоувереност, но не и от надменността си.
— Ще ви насоча към Пайерски — ще знаете къде работи, какви са навиците му, как го охраняват. С екзекуцията ще се заемете сам. Ще се погрижа след това да бъдете изведен от страната. Първо обаче да се разберем, че няма да правите нищо без мое одобрение. И ще приемете без никакви уговорки и възражения моя план как да напуснете Унгария, щом свършите работата си тук. Разбрахте ли?
Рогън усещаше как главата му натежава от прилива на гняв.
— О, да, разбирам — отвърна той. — Всичко разбирам от край до край. Работите за Бейли, нали?
— Да — потвърди Вроцк.
Рогън се ухили.
— Ами добре, ще изпълнявам заповедите ви. И ще ви казвам предварително какво ще правя. — Той прихна отново. — Сега ми покажете къде мога да докопам Пайерски.
Вроцк му се усмихна с бащинска снизходителност.
— Първо да ви настаним в хотел, където ще бъдете в безопасност. Дремнете, възстановете се… Вечерта ще опитаме гозбите в „Черната цигулка“. Там ще видите Пайерски. Всеки ден отива в заведението да вечеря, там играе шах, вижда се с приятелите си. Това му е леговището, както казвате в Америка.
Вроцк го заведе в хотелче на глуха уличка. Майкъл пусна багажа си на пода, тръшна се в мекото кресло и се зае със собствените си планове. Мислеше и за Вента Пайерски — унгареца с мечешкото туловище. Спомняше си всяка негова постъпка в мюнхенската Съдебна палата.
Въпреки че огромното, червено и покрито с брадавици лице напомняше глиганска зурла, Пайерски беше някак си нехаен в своята жестокост, а понякога правеше малки добрини. Спираше разпита, за да даде на Рогън чаша вода или цигара, понякога пускаше в дланта му ментови бонбони. Майкъл вече беше разбрал, че унгарецът се е нагърбил с класическата роля на „доброто ченге“ — този коварен похват често отваряше устите на хора, които иначе не биха се разприказвали за нищо на света. Въпреки това не можеше да потисне чувството си на благодарност.
Каквито и подбуди да имаше Пайерски, тръпчивата сладост на бонбоните беше истинска, цигарите носеха облекчение като вълшебен дар на съдбата.
Тогава защо да не го пощади?
Спомняше си кипящата енергия на грамадния унгарец, нескритото му влечение към всякакви плътски наслади. За Пайерски всяка хапка или глътка бяха малка радост. Но и той се смееше, докато Ерик Фрайзлинг пристъпваше безшумно зад гърба чу. Пайерски очевидно се радваше и на убийството му…
Рогън не можеше да забрави и още нещо — първия път, когато му пуснаха от съседната стая записа с писъците на Кристин. Тогава се беше сгърчил на стола и умоляваше мъчителите си. А Пайерски излезе бодро от стаята за разпити, но от прага весело му подхвърли:
— Ей сега ще я накарам да се развика от удоволствие, а не от болка.
Майкъл въздъхна.
Всички те си бяха изиграли ролите добре.
Гавреха се с него както си искаха.
Само в едно се провалиха — не успяха да го убият.
Сега беше негов ред да изникне внезапно от мрака и да им навлече мъки и смърт.
Сега на него се падаше да знае и да вижда всичко, а на тях — да гадаят и да се страхуват какво ще им донесе утрешният ден.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Вечерта Стефан Вроцк дойде в хотела, за да го заведе в „Черната цигулка“. Рогън си бе представял любимото местенце на Пайерски тъкмо такова. Готвеха вкусно и пълнеха щедро чиниите. Всички сервитьорки пъчеха внушителните си бюстове, смееха се често, въртяха съблазнително задници и все се отъркваха в клиентите така, че мъжете се поддаваха на изкушението да ги щипнат. В залата ехтеше мелодията на акордеон, димът на цигари и лули насищаше въздуха.
Вента Пайерски влезе точно в седем часа. При него не се забелязваше никаква промяна, както и животните изглеждат все същите след достигане на зрялост… докато не грохнат изведнъж малко преди края. А на Пайерски не можеше да му се отрече, че е животно. Ощипа първата попаднала му сервитьорка с такова увлечение, че тя писна тихо. Изгълта на един дъх голяма халба бира и се намести по-удобно до широката кръгла маса, запазена за него.