Шест гроба преди Мюнхен [bg]

Майкъл си каза заядливо, че Вроцк не е чак толкова усърден в проучването, щом тази подробност не бе включена в досието.

Или е пропусната умишлено?

Дори посети като клиент бардака, за да се увери, че и там пазят Пайерски. Двама души от тайната полиция наистина стърчаха като статуи пред стаята, докато началникът им се отдаваше в самозабрава на нагона.

Майкъл по неволя призна, че пречките са наглед непреодолими. Нямаше как да проникне в градската управа, където Пайерски работеше и спеше. Някакъв мижав шанс се появяваше само вечер, когато той излизаше. И онази минута, когато той изскачаше пръв на пресечката, стигаше за убийството му, но не и за бягството след това. Упорито прехвърляше в ума си всекидневието на унгареца и търсеше фаталната слаба брънка в привидно непробиваемата броня, с която се защитаваше Пайерски. На шестата нощ заспа, без да е стигнал до решение. Глождеше го и желанието жертвата да узнае защо умира.

За Майкъл това беше по-важно от всичко останало.

Ококори се посред нощ. Допреди миг бе сънувал, че играе шах с Бента Паейрски, който му се подиграваше: „Ама че тъпанар си, американецо, от три хода можеш да ме матираш.“ Майкъл безпомощно шареше с поглед по разположените на дъската фигури и не намираше този печеливш ход. Неспирно се връщаше към порасналия до гигантски размери бял цар, издялан от дърво. Пайерски се засмя доволно и грабна фигурата, за да се почеше под брадичката с острия връх на короната.

Ето какво било!

Майкъл се подпря на лакти. Сънят му подсказа решението. Вече знаеше как да се разправи с Пайерски.

Сутринта отиде в консулството и потърси Вроцк. Изброи му инструментите и другите материали, от които имаше нужда. Агентът се пулеше в недоумение, но Майкъл не пожела да му обясни нищо. Вроцк се оправда, че можел да му осигури всичко чак вечерта, и Майкъл кимна.

— Значи ще дойда да ги взема утре сутринта. А вечерта твоят приятел Пайерски ще умре.