Другият [bg]

Алек свали страничното стъкло и се провикна, както правеше в миналото, когато нареждаше на заподозрян да не мърда и да си вдигне ръцете:

— Не снимайте! Да не сте посмели да снимате тези деца!

Те се стъписаха, но само за няколко секунди. Да кажеш на лешоядите да не снимат, е все едно да наредиш на комарите да не хапят. Алек си спомняше как всичко беше различно преди години (когато господата още правеха път на дамите), обаче тези времена безвъзвратно бяха отминали. Самотният репортер, който беше останал пред къщата на Матингли (Алек го беше виждал и преди — млад латиноамериканец, който си падаше по папийонки и през почивните дни съобщаваше по телевизията прогнозата за времето), вече беше грабнал микрофона и проверяваше батерията на колана си.

Вратата на къщата се отвори. Сара видя майка си на прага и понечи да слезе от колата.

— Чакай! — Алек се пресегна към задната седалка. Преди да потегли на тазвечерната мисия, беше взел няколко хавлиени кърпи от банята си и сега подаде по една на момичетата. — Закрийте си лицата, но без очите. — Помъчи се да се усмихне и добави: — Също като бандитите във филмите.

Грейс само го изгледа, обаче Сара взе кърпите и метна едната на главата на сестра си. Алек помогна на Грейс да я нагласи, Сара се справи сама. Слязоха от експлоръра и се затичаха към къщата под ослепителната светлина на телевизионния прожектор, придържайки кърпите под брадичките си. Не приличаха на бандити, а на бедуини джуджета, застигнати от пясъчна буря. И на най-тъжните, най-отчаяните хлапета, каквито Алек беше виждал.

Марси Мейтланд нямаше кърпа, за да скрие лицето си, и операторът насочи камерата към нея.

— Госпожо Мейтланд! — извика Папийонката. — Имате ли коментар за ареста на съпруга ви? Разговаряхте ли с него?

Алек застана пред камерата (и пъргаво пристъпи встрани заедно с нея, когато операторът се опита да снима от друг ъгъл), и предупредително вдигна пръст към Папийонката:

— А̀ си стъпил на моравата, hermano, а̀ ще задаваш на Мейтланд тъпите си въпроси от килията до неговата!

Онзи гневно го изгледа:

— Кого наричаш hermano? Я ме остави да си върша работата!

— О, да, страхотна работа! Да тормозиш една съсипана жена и двете ѝ момиченца!

Неговата работа тук обаче беше приключила. Госпожа Мейтланд прегърна дъщерите си и ги заведе в къщата. Сега бяха в безопасност — поне доколкото беше възможно, макар че тези деца много дълго време надали щяха да се чувстват в безопасност където и да било.

Докато той вървеше обратно към колата си, Папийонката го догони и кимна на оператора да снима:

— Кой сте вие, сър? Как се казвате?

— Господин Никой. Попитай отново и ще ти кажа същото. Тук няма сензация, остави тези хора на мира, разбра ли? — озъби се на нахала, макар да знаеше, че със същия успех може да говори и на китайски. Съседите пак бяха наизлезли пред домовете си, нетърпеливи да видят следващия епизод от драмата на Барнъм Корт.