Двойна звезда [Double Star]

Разбира се, това сега отдавна-отдавна е извън закона, като се изключи терапията с изричното съгласие на съда. Престъпниците обаче го използват, а и ченгетата понякога не са бели лилии, защото това принуждава един затворник да проговори и не оставя абсолютно никакви следи. Дори е възможно на жертвата да бъде наредено да забрави какво й е било сторено.

Повечето от горното ми беше известно още когато Дак ми разправи какво са направили с Бонфорте, а останалото го изплагиатствах от корабната „Енциклопедия Батавия“. Вижте статиите за „Психична цялост“ и за „Изтезания“.

Поклатих глава и се опитах да прогоня кошмарите от ума си.

— Но нали ще се оправи?

— Док казва, че опиатът не променя мозъчната структура, а само я парализира. Казва, че най-накрая кръвният ток ще обере и отнесе целия наркотик; той ще стигне до бъбреците и ще се изхвърли от тялото. Само че това ще отнеме доста време — Дак ме погледна. — Шефе?

— А? Не е ли време вече да зарежем това „Шефе“? Той се е върнал.

— Точно за това исках да поговорим. Ще те затрудни ли много да продължиш с превъплъщението още съвсем мъничко?

— Но защо? Тук освен нас друг няма.

— Не е съвсем тъй. Лоренцо, ние успяхме да задържим това в пълна тайна. Значи аз, ти — той отвори два пръста от свитата си в юмрук ръка. — сетне Док, Родж и Бил. И, разбира се, Пени. На Земята има един мъж на име Ленгстън, когото никога не си виждал. Мисля, че Джими Уошингтън подозира нещо, но той и на майка си не би казал кое време на деня е. Не знаем колко души са взели участие в отвличането, но можеш да си сигурен, че не са много. Във всеки случай, те няма да посмеят да се разприказват — и майтапът е там, че дори и да поискат, вече не могат да докажат, че той изобщо някога е отсъствал. Само че мисълта ми е: тук, на „Томи“ никой от екипажа, нито пък от безделниците не знае нищо. Какво ще кажеш, синко, да продължиш с имперсонацията и всеки ден да се оставяш хората от екипажа, гаджето на Джими Уошингтън и тем подобни да те виждат — докато той се оправи? А?

— Ммм… Не виждам защо пък не. Колко време ще трае това?

— Само докато се върнем. Ще караме бавничко, на ниска тяга, така че на теб ще ти хареса.

— Добре. Дак, не смятай това към заплащането ми. Тази част ще я свърша просто защото не мразя промиването на мозъци.

Дак подскочи и ме тупна по рамото.

— Ти си мой тип, Лоренцо. Не се безпокой за заплащането си; ще се погрижим за това — държанието му изведнъж се промени. — Чудесно, Шефе. Ще се видим сутринта, господине.