Двойна звезда [Double Star]

— Не знам. Ще се подготвя навреме.

Пени ме последва в работния ми кабинет. Щом затвори вратата, й казах:

— Пени, детенце, горе-долу един час няма да имам нужда от теб. Би могла обаче да помолиш Дак за още от тези таблетки. Може да ми потрябват.

— Да, господине — и тя отплава с гръб към вратата. — Шефе?

— Да, Пени?

— Просто исках да кажа, да не вярвате на това, което Бил каза за неговите речи.

— Не съм му повярвал. Слушал съм речите му, а прочетох и това.

— О, Бил наистина много пъти е предлагал чернови. Също и Родж. Даже и аз съм го правила. Той — той използва идеи отвсякъде, стига да мисли, че са добри. Само че когато произнася реч, тя е негова — от начало до край.

— Вярвам ти. Иска ми се да беше написал тази предварително.

— Вие просто направете каквото можете!

Направих го. Започнах с това да подменям синонимите, като слагах цветистите германски думи на мястото на „полихроматичните“ латински, дето могат да ти строшат езика. После се разпалих, лицето ми пламна и накъсах речта на парчета. За един актьор е голямо забавление да си поиграе с текста; това не му се случва много често.

За публика използвах единствено Пени и Дак ме увери, че няма да ме подслушват някъде на кораба — макар да подозирам, че тоя гардероб ме изменти и ме е подслушвал сам. За три минути накарах Пени да се облее в сълзи, а докато свърша (двадесет и осем и половина минути — точно колкото се полага за подобни изявления) тя беше гроги. Не си позволих никакви волности с правоверната експанзионистична доктрина такава, каквато е обявена от нейния официален пророк, многоуважавания Джон Джоузиф Бонфорте; просто реконструирах посланието и начина на поднасянето му — най-вече от фрази от други речи.

И странно нещо — докато говорех, вярвах във всяка дума, която казвах.

Леле, братче, каква реч произнесох!