Двойна звезда [Double Star]

— Дак го откара в общежитието на воаяжьорите в Купол 3.

— Натам ли отиваме?

— Не зная. Родж каза само да те взема и изчезнаха през служебния вход на общежитието. О, не, не мисля, че трябва да рискуваме да идем там. Не зная какво да правим.

— Пени, спри колата.

— А?

— Тази кола сигурно разполага с телефон. Няма да мръднем и на сантиметър, докато не открием или не измислим какво да правим. За едно обаче съм сигурен: ще трябва да остана в ролята, докато Дак или Родж решат, че трябва да изчезна. Някой ще трябва да говори с новинарите. Някой ще трябва открито да се качи на „Том Пейн“. Сигурна ли си, че господин Бонфорте не може да бъде поспретнат така, че той да може да я свърши?

— Какво? О, вероятно не би могъл. Ти не си го видял.

— Е, не съм. Ще ти повярвам на честна дума. Добре, Пени. Аз отново съм господин Бонфорте и ти си моята секретарка. По-добре да свикнем с тая мисъл.

— Да… господин Бонфорте.

— Моля те, би ли се опитала да се свържеш с капитан Броудбент по телефона?

Не успяхме да намерим в колата телефонен справочник и тя трябваше да потърси „Информация“, но накрая влезе в канала на клуба на воаяжьорите. Можех да чувам и отсрещната страна.

— Пилотският клуб. Тук госпожа Кели.

Пени прикри с ръка микрофона.

— Да си кажа ли името?

— Карай направо. Нямаме нищо за криене.

— Аз съм секретарката на господин Бонфорте — мрачно издума тя. — Там ли е неговият пилот? Капитан Броудбент.

— Знам, го миличка — после се чу вик: „Хей! Вие, пушачите, видяхте ли Дак да влиза?“ И след известна пауза гласът продължи:

— Отишъл е в стаята си. Сега ще му звънна.

Почти веднага Пени рече:

— Шкипере? Шефът иска да говори с теб — и ми подаде слушалката.

— Дак, тук е Шефът.

— О-о. Къде сте… господине?

— Все още в колата. Пени ме взе. Дак, мисля, че Бил е насрочил пресконференция. Къде е тя?

Той се поколеба.

— Радвам се, че се обадихте, господине. Бил я отмени. Имаше… лека промяна в положението.

— Пени ми каза. Това ме устройва; доста съм уморен. Дак, реших да не оставам довечера в калта: куцият ми крак ме тормози и се надявам наистина да си почина в безтегловност — аз мразех безтегловността, ала не и Бонфорте. — Някой от вас с Родж ще ме извини ли пред комисаря и така нататък?

— Ще се погрижим за всичко, господине.

— Хубаво. Кога ще успеете да ми уредите една совалка?

— „Пикси“ все още ви чака, господине. Ако искате, идете на трета врата. Аз ще звънна и ще уредя някоя вътрешна кола да ви вземе.

— Много добре. Край.

— Край, господине.

Подадох слушалката на Пени да я остави на рамата й.

— Къдрокоске, не знам дали тази телефонна честота се следи или не, нито пък дали не е възможно цялата кола да се подслушва. Ако е вярно едното от двете, те може да са научили две неща — къде е Дак и оттам къде е той, и, второ, какво се каня да направя сега. Това нещо говори ли ти?

Тя се позамисли, пък извади секретарския си бележник и написа: „Хайде да се отървем от колата.“