Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Погледнах я, за да съм сигурен, че разбира. Явно разбра, защото отбеляза:
— Вижда ми се много тъпа идея.
— Защо?
— Откъде да почна? Първо, защото на иранците не можеш да им имаш вяра. А ако се замислиш, предлагаш им стимул да взимат още заложници и пак да те изнудват за оръжия. Защото става дума за тонове оръжие и стотици милиони долари. Защото ще си имаш работа със сложна логистика, посредници и пране на пари.
— Абсолютно вярно. Нещо друго?
— Тия неща са трудни, може би дори невъзможни за кривне. Много изпуснати нишки, много замесени хора, много подвижни части. Все отнякъде ще изтече информация.
— Но ако стане, ще бъде голям успех. Нашите заложници излизат на свобода, а контрите трепят комунисти наред. Кое не ти харесва?
— Незаконно е.
— Дребна формалност.
— Мисля, че се нарича кражба на държавно имущество и престъпен заговор. За такава дребна формалност се полагат десет до двайсет години на топло.
— Много добре. Да, наистина изтече информация и скандалът едва не изхвърли Рейгън от Белия дом.
— Извинявай, това има ли нещо общо с Даниълс, Хършфийлд или Тайгърман?
— Потрай още малко.
— Старая се. — Тя добави: — Но не е лесно да те търпя.
Така си е.
— Оли и Бъд бяха много амбициозни, но ми се струва, че смятаха каузата за благородна, а средствата за оправдани. Когато ги хванаха, трябваше да си подадат оставките. Все още дават показания пред разни комисии в Конгреса.
— Усещам ли тук връзка с Даниълс?
— Ако си слушала внимателно.
— Хайде, кажи ми го с прости думи.
— Бяха замесени още много висши служители, включително министърът на отбраната и държавният секретар. Наложи се неколцина да подадат оставка. Други бяха изведени с белезници.
Тя се размърда на седалката.
— Намекваш, че онзи скандал е подобен на нашия случай?
Не отговорих.
— Мислиш ли, че случаят стига толкова нависоко? Че е толкова разклонен?
— Нямам представа… засега.
— Тогава какво казваш?
— Помисли си за разказа на Тереза Даниълс какво е правил Клиф през последното десетилетие и с кого го е вършил. — Помълчах и продължих: — Може да е действал с разрешение или дори по заповед на началниците си и на техните началници, включително хора от Белия дом. Тия неща винаги започват на дребно — като онзи пазач от „Уотъргейт“, дето си правел нощната обиколка и забелязал, че ключалката е блокирана с лепенка. В онзи момент не е и подозирал, че държи за топките самия президент на Съединените щати. Знаем, че Клифърд е бил разследван за шпионаж, а сега научихме, че години наред е бил тясно свързан с двама висши служители от Министерството на отбраната. Инстинктът ми подсказва, че историята е много по-голяма и по-разклонена, отколкото изглежда.
— Не знаем да е нарушавал закона — отвърна тя.
— Нарушил го е.
— Откъде знаеш?
Погледнах я.
— Искам да бъда сигурен, че разбираш в какво се замесваш.
— Разбирам.
— Тъй ли? Защото, ако и други хора са бъркали в същата каца с мед, щом влезем в кабинета на Хършфийлд или Тайгърман, работата ще се разсмърди до небесата. После няма да има връщане.
— Е… колко ти остава до пенсия?
— Твоят проблем е по-голям от моя. Аз поне си имам началничка, която може да се застъпи за мен.
Или да не се застъпи.
— Аз съм американка от азиатски произход със завършена военна академия и три езика. В корпорациите си мечтаят за такива като мен. А ти си обикновен бял мъж с юридическа диплома. — Тя се усмихна. — Тъй че мисли по-скоро за себе си.
— Обичам Америка.
Отново потънахме в размисли и мълчание. Отбих към северния паркинг на Пентагона. Беше шест и петнайсет вечерта, доста след края на работното време, тъй че без затруднение си намерих място близо до сградата. Изключих двигателя, слязохме и тръгнахме по дългата алея.
— Интересно ми е — каза Биан, докато вървяхме. — Оли и Бъд. Какво стана с тях?
— Оли беше хитрец и извъртя работата така, че стана герой за консерваторите. Обявиха го едва ли не за светец — добрия морски пехотинец, вършещ всичко по силите си за нацията, която обожава. Според мен наистина имаше нещо такова. Така че Оли получи каквото се полага на един низвергнат служител — радиопредаване и цяло състояние от книги и лекции.
— А Бъд?
— Да, Бъд. Една вечер се прибрал у дома и се нагълтал с хапчета. — Изчаках я да го осъзнае, после казах: — Краят е щастлив. Открили го навреме. Извод: във Вашингтон дори добронамерени хора могат да вършат пакости.