Заслушани в молитвата на вселената
- Автор: Морган Марло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илинда Маркова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заслушани в молитвата на вселената». Краткое содержание книги:
Най после пясъчната буря утихна и ние излязохме от прикритието си. Тогава ми съобщиха, че са постигнали съгласие по въпроса с какво животно имам прилика. Това е било решено, след като са наблюдавали сянката ми, маниерите ми и крачката, която правех върху вкоравените си стъпала. Казаха, че ще нарисуват животното върху пясъка, за да го видя. Докато слънцето светеше като прожектор срещу мене, те започнаха да чертаят, като използваха пръстите на ръцете и краката си за моливи. Първо се появи очертание на глава и някой добави малки кръгли уши. Те погледнаха към носа ми и проектираха формата му върху пясъка. Жената на Духа изтегли очите и обяви, че те имат моя цвят. След това добавиха множество точки и аз отбелязах с известно раздразнение, че не са пропуснали нито една от луничките ми.
— Ние не знаем какво е това животно — казаха те. — То не съществува в Австралия.
Те мислеха, че женската на този вероятен митичен вид е ловец и че се движи чудесно сама повечето време. Тя би поставила добруването на своите малки пред собствения си живот и пред живота на своя мъжкар. След това, като се усмихваше, Ооота добави:
— Когато това животно е задоволено, то е кротко, но обича да показва и острите си зъби.
Аз погледнах довършената рисунка и открих, че тя представлява портрет на чита.
— Да — казах аз. — Познавам това животно. Можех да бъда съпоставена към всички уроци на тази голяма котка.
Спомням си колко всичко бе застинало тази нощ и може би дори кафявият сокол също си почиваше.
В безоблачното небе висеше пълнещата се луна, когато открих, че денят бе отминал в раздумки, а не по друма.
ПТИЦИ
Сестрата на Сънуващата Птици пристъпи в утрешния кръг. Тя предлагаше да сподели своята дарба с групата, стига това да беше в интерес на всички участници. Ако беше, Божественото Единение щеше да го изпълни. Не бяхме виждали птица от две-три седмици, като изключим моя верен приятел, кафявия сокол с тъмните кадифени криле, който пристигаше, спускайки се над нашата придвижваща се група така, че прехвърчаваше най-близо до моята глава.
Хората много се развълнуваха от това събитие, а по това време вече и аз вярвах, че птици могат да се появят така, отникъде, стига да влизаше в плановете ни за деня.
Слънцето хвърляше своя светлооранжев диск до половината от далечните хълмове, когато ги видяхме да се приближават. Беше ято от ярко оцветени птици, по-едри от дългоопашатите папагалчета, които държах в една клетка у дома, но твърде подобни на цвят. Бяха толкова многобройни, че бе невъзможно да се види късче от синьото небе помежду крилете им в полет. Неочаквано съскащият звук на бумеранги беше съпроводен от езика на хвъркатите. Сякаш птиците скандираха настойчиво:
— Мен, мен, мен!
Започнаха да падат от небето по двойки и тройки. Но нито една птица не стигна земята в страдание. Бяха убивани на мига.
Тази нощ ние имахме превъзходна храна, а групата се сдоби с многоцветни пера. Те си направиха препаски за главата и други украшения, като не пропуснаха да измайсторят и дамски превръзки, които жените да ползват при месечните си неразположения. Ние изядохме месото. Мозъкът беше изваден и отделен. Той щеше да бъде изсушен и използван по-късно, една част от него смесен с билкови лекове, друга — с вода и масла, за да се приложи при щавенето на кожи. Остатъците бяха хвърлени за глутницата от диви кучета динго, които ни следваха от време на време.
Нямаше никакви отпадъци. Всичко бе рециклирано отново в природата и в земята. Това беше пикник, от който не остана никакъв боклук, всъщност по нищо не личеше, че сме лагерували и яли на местата, където го бяхме правили.
Бяха майстори на хармонирането: ползваха и същевременно не обезпокояваха природата.
ШИЕНЕ
Бяхме приключили с храната за деня. Въглените в огъня хвърляха меки отблясъци, а единични искри изскачаха към заобикалящото ни безкрайно небе. Неколцина от нас седяха в кръг около проблясващите в огнището мигновени фигурки. Тези хора, като много от коренните американски племена, вярваха, че когато седиш в кръг, е много важно да наблюдаваш останалите и по-специално човека, който седи точно срещу тебе. Този човек е твоето духовно отражение. Нещата, които съзираш в него и на които се възхищаваш, са качества вътре в тебе, които искаш да направиш по-изпъкващи. Онези неща от поведението, външността и жестовете, които не одобряваш, са все неща от теб самия, които се нуждаят от доизкусуряване. Ти не си в състояние да разпознаеш какво считаш за добро или лошо в другите, докато ти самият притежаваш същите силни и слаби страни на някакво ниво от твоето съществуване. Единствено степента на самодисциплина и самоизразяване се различава. Те вярват също така, че единственият начин някой истински да промени нещо в себе си е, като вземе собствено решение за това, и че всеки притежава способността да променя всичко, което пожелае, що се отнася до собствената му личност. Не съществуват ограничения за онова, което искаш да изхвърлиш от себе си, нито за онова, което искаш да придобиеш като качества. Освен това те вярват, че единственото истинско влияние, което можеш да упражниш спрямо някой друг, е чрез твоя собствен живот: как действаш и какво правиш. Тези вярвания допринасят членовете на племето с всеки изминал ден да се усъвършенстват като личности.