Амулетът на лудия бог
- Автор: Муркок Майкл
- Серия: hawkmoon — the history of the runestaff #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амулетът на лудия бог». Краткое содержание книги:
Книга втора от „Легендата за руническия жезъл“ има същото качество, както и първата — да те кара понякога да се замислиш.
Сивият дъжд продължаваше да се сипе от мрачното небе, въздухът бе все така студен, но Хоукмун и приятелите му се почувстваха ободрени, когато напуснаха застоялата атмосфера на замъка, а мисълта за победата, която бяха спечелили срещу превъзхождащия ги многократно противник ги караше да се мислят за неуязвими. Хоукмун, Оладан и д’Аверк се нахвърлиха със зловещи усмивки срещу своите врагове и видът им бе толкова ужасяващ, че гранбретанците спряха смутени, макар срещу тях да бяха само четирима войни. Рицаря в Мрамор и Злато вдигна масивната си ръкавица и посочи моста.
— Вървете си, — нареди им той с нисък, басов глас, — инак ще ви унищожим, както унищожихме вашите другари.
Хоукмун се зачуди на самоувереността, която прозвуча в думите на рицаря, защото си даваше сметка, че без силата на Червения амулет шансовете им са нищожни.
Но междувременно по моста изтрополиха нова група войни, надаващи безумни крясъци и размахващи бясно оръжията, които бяха изтръгнали от ръцете на убитите.
Жените-войни на Лудия бог най-сетне се бяха освободили от мрежите.
— Покажи им амулета — прошепна Рицаря в Мрамор и Злато. — На него са свикнали да се подчиняват, а не на Лудия бог.
— Но светлината му избледня — вдигна вежди Хоукмун.
— Няма значение. Покажи им го.
Хоукмун дръпна амулета от шията си и го размаха към крещящите жени.
— Спрете. В името на Червения амулет, нареждам ви да нападнете тези хора… — и той посочи с ръка войниците на Тъмната империя. — Напред… аз ще ви водя!
При тези думи Хоукмун се хвърли, размахвайки меча и посече най-близкия войник преди още нещастника да е вдигнал оръжие, за да се защити.
Жените значително надвишаваха по своя брой гранбретанците, а и се справяха така добре със задачата, че не след дълго д’Аверк извика:
— Оставете те да ги довършат — време е да изчезваме.
Хоукмун вдигна рамене.
— И така да е, но не забравяй, че наблизо ще има и други войници на Тъмната империя. Знаеш, че се движат на големи групи.
— Последвайте ме, — рече Рицаря в Мрамор и Злато. — време е да пуснем на свобода чудовищата на Лудия бог…
Шеста глава
Чудовищата на Лудия бог
Рицаря в Мрамор и Злато ги отведе в далечния край на двора, където в стената беше зазидана тежка метална врата. Наложи се да поразчистят труповете наоколо, преди да се захванат за масивните резета, с които беше залостена вратата. Металната врата се отвори със зловещо скърцане, разкривайки тесен и тъмен тунел, който водеше надолу.
От тунела полъхна някаква тягостна и странно позната миризма, която накара Хоукмун да спре, защото беше уверен, че тази миризма вещаеше нови опасности.
— Не се страхувай — успокои го рицарят. — Продължавай. Тук е единственото средство за нашето спасение.
Хоукмун започна да се спуска предпазливо надолу, следван от останалите.
Неусетно излязоха в продълговата подземна галерия, осветена само от идещата зад тях светлина. В другия край се виждаше нещо, но Хоукмун не можеше да различи ясно очертанията му. Тъкмо понечи да тръгне натам, когато го спря гласът на Рицаря в Мрамор и Злато.
— Не сега. Първо чудовищата. Те са в клетките.
Хоукмун едва сега забеляза, че по двете страни на дългата галерия са подредени тесни клетки, от които се носеше ужасна воня на животни, чуваше се злобно сумтене, а решетките отпред от време на време се разтърсваха от ударите на масивните туловища.
— Не са коне — произнесе озадачено зад него Оладан. — Не са и биволи. Да ти призная, дук Дориан, миришат ми на котки.
— Да, така е — кимна Хоукмун, като опипваше нервно дръжката на сабята си. — Котки — ето на какво мирише. Но с какво ще помогнат тези котки за да се измъкнем?
В това време д’Аверк дръпна една факла от стената и я запали с огнивото. Едва след като факлата се разгоря Хоукмун откри, че предметът в другия край на подземната галерия е голяма колесница, способна да побере всички присъстващи. Двойните тегличи бяха предназначени за впрягане едновременно на четири животни.
— Отворете клетките — рече Рицаря в Мрамор и Злато — и впрегнете котките в оките.
Хоукмун го погледна изумен.
— Да впрегнем котките в колесницата? Това може да е прищявка на Лудия бог, но ние сме хора със здрав разум. Освен това, доколкото мога да преценя по звуците, тези котки са диви. Отворим ли вратите и те ще се нахвърлят върху нас.