Амулетът на лудия бог
- Автор: Муркок Майкл
- Серия: hawkmoon — the history of the runestaff #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амулетът на лудия бог». Краткое содержание книги:
Книга втора от „Легендата за руническия жезъл“ има същото качество, както и първата — да те кара понякога да се замислиш.
Д’Аверк, който си облизваше крадешком пръстите и незабелязано за останалите бе погълнал няколко огромни къса, отвърна:
— Дориан, завиждам на здравето и апетита ти. Да си призная, мечтая да си похапвам така добре като теб.
— Аз пък завиждам на твоя апетит — ухили се Оладан. — Изяде храна за цяла седмица.
Д’Аверк го погледна укорително.
Загърната в плаща на Хоукмун, Изелда потрепери и остави пред себе си кълката, която огризваше.
— Чудя се, — каза тя — дали да не потърсим някое градче наблизо. Имам нужда от някои неща…
Хоукмун я погледна засрамен.
— Разбира се, Изелда, скъпа моя. Макар че ще срещнем трудности… Ако по тези места се срещат войски на Тъмната империя най-добре да продължим право на запад, към Камарг. Може би ще намерим подходящ град в Карпатия. Трябва да сме близо до границата.
Д’Аверк посочи с пръст колесницата и чудовищата.
— Едва ли ще ни посрещнат добре където и да било, когато се появим с това нещо. Дали някой от нас да не отиде сам до близкото селце?…Всъщност, нямаме и пари.
— Аз имам Червения амулет — сети се Хоукмун. — Можем да го продадем.
— Глупак — втренчи ядосан поглед в него д’Аверк. — Този амулет е твоят живот — той е единствената ни защита. Благодарение на него командваме тези чудовища. Струва ми се, че ти не мразиш толкова амулета, колкото отговорността, която стоварва на плещите ти.
Хоукмун сви рамене.
— Може би си прав. Може би предложението ми е глупаво. Но този камък хич не ми се нрави. Защото видях нещо, на което вие не станахте свидетели — видях какво е направил от един човек, който го е носил трийсет години.
Оладан го прекъсна.
— Няма смисъл да спорим, приятели мой, защото предчувствайки, че подобна нужда ще възникне, аз поразтършувах из залата на Лудия бог и изтръгнах колкото намерих очи от войниците на Тъмната империя…
— Очи ли! — възкликна отвратено Хоукмун, но се успокои, когато видя, че Оладан е протегнал шепа, пълна със скъпоценни камъни, с каквито бяха покрити маските на гранбретанците.
— Чудесно — кимна д’Аверк. — Нуждаем се от провизии и от дрехи за лейди Изелда. Кой от нас ще рискува да влезе в първия град, когато стигнем Карпатия?
— Защо да не си ти? — погледна го насмешливо Хоукмун. — Достатъчно ще е сър Хюлам да съблече така познатите на всички одежди. Мен веднага ще ме разпознаят по камъка в челото ми, а пък Оладан по косматото лице. Но ти си все още мой пленник…
— Вашите думи ме огорчават, любезни Дориан. Мислех, че вече сме съюзници — обединени срещу общия враг, свързани с кръв, помагали си в беда…
— Май все аз ти помагах.
— И така да е. Все пак…
— Пък и не ми се ще да те пусна с цяла шепа скъпоценни камъни. Днес нещо не съм в доверчиво настроение.
— Имаш думата ми, дук Дориан — отвърна безгрижно д’Аверк, но очите му гледаха някак навъсено.
Хоукмун също сбърчи вежди.
— В няколко поредни битки той доказа, че е наш приятел — намеси се Оладан.
Хоукмун въздъхна.
— Прости ми, д’Аверк. Добре тогава, като стигнем Карпатия ти ще закупиш каквото е необходимо.
Д’Аверк отново се закашля.
— Този проклет въздух ще ме довърши.
Отново подкараха чудовищата-мутанти, но с по-бавен ход и въпреки това се носеха със скорост, каквато конете не биха могли да постигнат. По обед излязоха от гората, а привечер на хоризонта се показаха планините на Карпатия. Ала Изелда посочи на север, откъдето се приближаваше група конници.
— Видели са ни — каза Оладан — и изглежда смятат да ни пресекат пътя.
Хоукмун замахна с камшика и извика на чудовищата:
— По-бързо!
Колесницата се понесе с бясна скорост.
Не след дълго д’Аверк извика над тропота на колелата.
— Това са войници на Тъмната империя. Ако не се лъжа, от Ордена на моржа.
— Кралят-император вероятно сериозно се е заел със завладяването на Украйна — отбеляза Хоукмун. — Инак какво ще търсят толкова много войници на Тъмната империя по тези места. Това означава, че сега посоката на техния главен удар е на запад и на юг.
— Като изключим Камарг, надявам се — каза Изелда.
Надпреварата продължаваше, а конниците идваха все по-близо, тъй като се движеха косо спрямо тяхната посока.
Хоукмун се усмихна мрачно. Нарочно бе оставил на преследвачите да ги доближат.
— Приготви лъка, Оладан — нареди той. — Ще имаш възможност да се упражняваш в точна стрелба.
Когато конниците с гротескните маски на моржове ги доближиха съвсем Оладан постави първата стрела на тетивата и се прицели. Най-близкият от ездачите падна пронизан, а останалите се отдръпнаха назад с охладен ентусиазъм. Още трима членове на Ордена на моржа загинаха, преди ягуарите да стигнат хълмовете на Карпатия, където с лекота оставиха преследвачите назад.