Потъването на Япония

— А вие не бихте ли могли да кажете какво точно може да се случи и на какво се основават вашите прогнози? — спокойно попита професор Ямаширо. — Професор Тадокоро, вашето изявление е много сериозно! За подобно изказване пред държавни лица, които не са специалисти в тази област, трябва да изтъкнете основателни доводи.

— Какво може да стане, аз самият още не знам. И основания за някакви конкретни изводи все още нямам също така спокойно отговори професор Тадокоро. — Разбираш ли, драги Ямаширо… На всички нас ни е необходимо да гледаме на нещата много по-широко, в мащабите на геофизиката като цяло или по-точно в мащабите на всички науки за Земята. Особено когато се отнася за морското дъно. Наистина, малка е възможността да го наблюдаваме и изучаваме, но трябва да се постараем да узнаем много повече за него. А там сега започва нещо сериозно, макар и аз самият да не мога да кажа какво точно. За да се разбере по-нататъшното движение на Японския архипелаг, е необходимо да се съсредоточи вниманието върху океанското дъно. Да, аз искам да добавя, че не е изключено явление, което ние още не сме наблюдавали, т.е. явление, което по-рано не е ставало на Земята.

— Това може да се каже за всяко ново явление — подхвърли професор Ямаширо, без да погледне професор Тадокоро. — Обаче е малко вероятно то да се извърши без предварителни признаци.

— Възможно е тези признаци да се появяват в различни, добре известни ни явления, които стават всеки ден. Ние просто не им обръщаме внимание, като смятаме, че са добре изучени. Нещо изпускаме — професор Тадокоро сложи бележника си в джоба. — Позволете ми да се оттегля. Днес отново ми се налага да стоя цяла нощ — като каза това, професор Тадокоро бързо излезе от стаята.

— Както винаги — забеляза някой от учените. — Обърква всички и ги оставя така…

— Не трябва да бъдем строги към него — усмихна се професор Ямаширо. — В неговите думи има известна истина. Но всичко е много широко обхванато, така широко и далновидно, че представлява проблем не на днешния и не на утрешния ден.

— Извинявайте, кой беше този? Познат ли е на някой от присъствуващите? — не без известно раздразнение попита началникът на Центъра за защита от стихийните бедствия. — Та нали са се събрали само известни личности. А той?

— Известен е в чужбина и особено в Америка — отговори съветникът.

— А знаете ли какво е правил в Америка? — попита професор Ойдзуми. — Занимавал се е с гайотите, един от видовете морски вулкани, на дъното на Тихия океан. Тези мащабни изследвания са се провеждали от американския военноморски флот. Готвели са се да използуват вулканите като ориентири и база за атомните подводници с ядрени ракети…

В този момент вратата се отвори и влезе професор Тадокоро. Професор Ойдзуми почувствува, че гърлото му пресъхва.

— Забравих си писалката — промърмори Тадокоро и вземайки от масата дебелия „Монблан“, отново се запъти към вратата.

— Тадокоро-сенсей12… — изведнъж извика след него премиерът. — Вие заявихте, че аз като правителствено лице трябва да бъда готов за нещо. Позволете да попитам за какво именно. И за явление от какъв мащаб да се готвя?