Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Трябваше да го убия, това копеле.
— Да, това много щеше да помогне — сухо рече Келър.
Лара стана и закрачи из стаята.
— Трябва да кажа на Сам Гоздън да… — изведнъж си спомни. — Не, аз го уволних.
— Защо?
— Няма значение.
Келър разсъждаваше на глас:
— Може би ако намерим добър адвокат… някой с голямо влияние.
— Добра идея. Някой, който може да действа бързо. Познаваш ли такъв?
— Не. Но Сам Гоздън спомена на едно съвещание името Пол Мартин.
— Кой е той?
— Не знам точно, говорихме за профсъюзни проблеми и тогава се спомена името му.
— Знаеш ли в коя фирма работи?
— Не.
Лара позвъни на секретарката си:
— Кати, в Манхатън има един адвокат Пол Мартин. Намери адреса му.
Келър попита:
— Не искаш ли телефона му, за да си уредиш среща?
— Няма време. Не мога да си позволя да седя и да чакам среща. Ще се срещна с него днес. Ако може да ни помогне, добре. Ако не може, трябва да мислим за нещо друго.
Но същевременно Лара си мислеше: „Не остана нищо друго.“
XI
Кантората на Пол Мартин бе на двадесет и петия етаж в една административна сграда на Уолстрийт. Матираният надпис на вратата гласеше: ПОЛ МАРТИН, АДВОКАТ.
Лара пое дълбоко дъх и влезе. Служебната приемна бе по-малка, отколкото бе очаквала. Имаше едно очукано бюро, а зад него седеше изрусена секретарка.
— Добър ден. С какво мога да ви услужа?
— Тук съм за среща с мистър Мартин — каза Лара.
— Той очаква ли ви?
— Да — нямаше време за обяснения.
— Вашето име?
— Камерън. Лара Камерън.
Секретарката стана и влезе в кабинета. Трябва да ме приеме, мислеше Лара. След миг секретарката се появи.
— Да, мистър Мартин ще ви приеме.
Лара прикри въздишката си на облекчение.
— Благодаря.
Кабинетът бе малък и просто обзаведен — бюро, две канапета, масичка за кафе и няколко стола. „Не ми прилича на цитадела на властта“, помисли си Лара. Мъжът, който седеше зад бюрото, изглеждаше около шестдесетгодишен. По лицето му бяха изрязани дълбоки бръчки, имаше орлов нос и белокоса грива. Излъчваше някаква дива, животинска жизненост. Бе облечен в сив, старомоден, раиран двуреден костюм и бяла риза с тясна яка. Заговори с дрезгав, нисък, завладяващ глас:
— Секретарката ми каза, че съм ви очаквал.
— Съжалявам, но трябваше да ви видя, — отвърна Лара. — Много е спешно.
— Седнете, мис…
— Камерън. Лара Камерън — тя взе един стол.
— Какво мога да направя за вас?
Лара пое дълбоко дъх.
— Имам малък проблем. — „Един незавършен скелет от стомана и бетон, висок двадесет и четири етажа, пустее.“ — Става дума за един строеж.
— Какво по-точно?
— Аз съм предприемач, мистър Мартин. В момента строя административна сграда в Ийст Сайд и имам проблем с профсъюза.
Той слушаше мълчаливо. Лара бързо продължи:
— Избухнах и ударих шамар на един работник, а профсъюзът обяви стачка.
Той я гледаше озадачен.
— Мис Камерън… какво общо има това с мен?
— Чух, че бихте могли да ми помогнете.
— Страхувам се, че не сте разбрали правилно. Като адвокат аз не се занимавам със строежи и профсъюзи.
Сърцето на Лара се сви.
— О, мислех… нищо ли не можете да направите?
Той опря длани на бюрото, сякаш се готвеше да се изправи.
— Мога да ви дам два съвета. Потърсете адвокат по трудово право. Накарайте го да заведе дело срещу профсъюза и…
— Нямам време. Притисната съм от пусковия срок… а вторият ви съвет?
— Зарежете този бизнес — погледът му бе прикован в гърдите й. — Нямате нужната подготовка за него.
— Какво?
— Това не е място за жена.
— А кое място е за жената? — ядосано попита Лара. — В кухнята — боса и бременна?
— Нещо такова. Да…
Лара скочи на крака. Едва се владееше.
— Сигурно водите потеклото си от динозаври. Може би още не сте чули новината, но жените са вече свободни.
Пол Мартин поклати глава.
— Не, просто вдигат повече шум.
— Довиждане, мистър Мартин, извинете ме, че отнех от ценното ви време.
Лара се обърна и напусна кабинета, затръшвайки вратата. В коридора спря и пое дълбоко дъх. „Това беше грешка“, рече си тя. Наистина бе стигнала до задънена улица. Рискува всичко, изграждано години наред, и го загуби само за кратък миг. Нямаше към кого да се обърне, нито къде да иде. Всичко бе свършено.
Лара бродеше по студените, дъждовни улици. Изобщо не забелязваше къде се намира, не усещаше ледения вятър. Съзнанието й бе погълнато от връхлетялото я ужасно нещастие. В ушите й кънтеше предупреждението на Келър: „Строиш сгради, вземайки заем срещу тях. То е като пирамида, но ако не внимаваш, пирамидата може да се срути.“ И тя се срути. Банките в Чикаго ще наложат възбрана върху имотите й там, а тя ще загуби всичко, инвестирано в новата сграда. Ще трябва да започне всичко от самото начало. „Бедният Хауард повярва на мечтите ми, а аз го разочаровах.“