Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Добре, аз потеглям — каза след малко младият стрелец. — А ако не се разкараш от тук, докато все още можеш, Джокабим, значи си още по-тъп, отколкото изглеждаш. Което значи много. Зад тези стени има видеоигри, човече — помисли си за това.
Ала кухненският помощник продължаваше да гледа тъпо и Джейк най-накрая се предаде. Тъкмо бе отворил уста да каже нещо на Ко, когато зад вратата се чу някакъв глас, очевидно обръщащ се към него.
— Хей, хлапе! — тонът беше груб. Уверен. Всезнаещ. Принадлежеше на мъж, който би могъл да те удари, за да ти задигне пет кинта, или да преспи с гаджето ти без никакви затруднения по всяко време, стига само да му се прииска, помисли си момчето. — Твоето приятелче — дадкодо — е мъртъв. Всъщност стана на веджеря. Сега излизай без повече глупости, ако не искаш да се превърнеш в дезерд.
— Що не си го завреш отзад! — извика в отговор Джейк. Смисълът на казаното успя да пробие дори стената на глупостта на Джокабим — на ошашавеното му лице се изписа почти свръхестествен ужас.
92
— Давам ти последен шанс — продължи грубият всезнаещ глас. — Излизай!
— Що ти не влезеш? — предложи му Джейк. — Имам достатъчно чинии!
Всъщност момчето едва се сдържаше да не се втурне напред, да връхлети в ресторанта и да се хвърли в бой е отрепките от другата страна на вратата. И тази идея изобщо не беше безумна — Роланд щеше да се съгласи е него, — защото това бе последното нещо, което слугите на Пурпурния крал очакваха. Половин дузина умело хвърлени оризии можеха да предизвикат неописуема паника и безредие сред редиците им.
Главната заплаха обаче идваше от чудовищата, които се хранеха зад гоблена. Вампирите. Те нямаше да се паникьосат, и Джейк го знаеше. Младият стрелец си даде сметка, че ако Предците нахлуеха в кухнята (той не знаеше защо не го правят — или не проявяваха интерес към него, или още не бяха дояли остатъците от трупа на татко Калахан), ще е мъртъв. А и Джокабим заедно с него.
Джейк падна на едно коляно, прошепвайки:
— Ко, намери Сузана! — И засили заповедта, като изпрати на четириногия си приятел ярък мисловен образ.
Животинчето хвърли прощален поглед на Джокабим, изпълнен с недоверие, след което започна да души по пода. Плочите блестяха — очевидно бяха почистени съвсем скоро — и момчето се опасяваше, че рунтавият му приятел няма да може да открие мириса на Сузана. Но ето, че Ко рязко изписка — по-скоро излая като куче, отколкото да каже човешка дума, — и заприпка към центъра на стаята, лавирайки между фурните и масите, като намали ход единствено за да заобиколи димящия труп на готвача глиган.
— Чуй ме добре, копеленце дрисливо! — извика отрепката от другата страна на вратата. — Започвам да губя търпение!
— Супер! — отвърна му Джейк. — Влизай тогава! Да видим дали ще можеш да излезеш!
Младият стрелец хвърли светкавичен поглед към Джокабим, допирайки пръст до устните си, за да му даде знак да мълчи. Тъкмо щеше да се обърне и да побегне — нямаше никаква представа колко време щеше да мине, преди миячът да се разкрещи, че хлапето и четириногият му спътник вече не охраняват прохода Термопили, — когато Джокабим изведнъж започна да му шепне със съзаклятнически тон.
— Какво? — сбърчи вежди Джейк, гледайки с недоумение към мияча. Имаше чувството, че кухненският помощник бе казал нещо от рода на „умната с капана за ума“, но това му се стори напълно лишено от смисъл. Дали?
— Умната с капана за ума — повтори Джокабим, този път по-ясно, и се върна при своите чинии и сапунена вода.
— Какъв капан за ума? — попита младият стрелец, ала миячът сякаш изобщо не го чу, а Джейк нямайте никакво време да стои и да си играят на гатанки. Гой се втурна след Ко, като от време на време хвърляше погледи през рамо към кухненската врата. Искаше да узнае пръв, ако някоя от отрепките случайно дръзнеше да влезе.
Но никой не се опита да проникне в кухнята — във всеки случай не и преди момчето да последва четириногия си приятел през другата врата, която ги отведе в склада на ресторанта — сумрачно помещение, наблъскано с кашони и пропито с аромат на кафе и разнообразни подправки. Приличаше на склада на универсалния магазин в Ийст Стоунхам, само дето беше много по-чисто от него.
ДВЕ
В ъгъла на склада на „Дикси Пиг“ имаше затворена врата, а зад нея — стълбище, водещо надолу — един Господ знаеше къде. То бе осветено от мъждиви крушки с оплюти от мухите стъклени абажури. Ко се спусна пръв по стълбата, подскачайки от стъпало на стъпало, като първо прехвърляше предните си лапички, а после — задните, което му придаваше доста комичен вид. Носът му шареше по стъпалата и Джейк знаеше, че животинчето се движи по следите на Сузана; момчето можеше да извлече тази информация от съзнанието на четириногия си приятел.