Тъмната кула

ШЕСТ

Единственият човек, който обича Бама

(Госпожа Шоу, госпожа Грета Шоу)

го вика. Тя изрязва кората на сандвичите му, закача рисунките му от детската градина на вратата на хладилника с магнитчета, които приличат на малки пластмасови плодчета, и го нарича „Бама“, а това е много специално име за него

(за тях)

защото баща му, както си беше подпийнал един съботен следобед, го научи на следната песничка: „Бягай, бягай — на шир и длъж, хуквай бързо изведнъж, носим се към теб като стена, ние сме на «Бама Пурпурната вълна»“ и затова тя го нарича „Бама“, но това е тайно име, само те знаят какво означава, а това е все едно да имаш къща, в която можеш да влезеш само ти, безопасна къща в страшния лес, където всички сенки приличат на чудовища, човекоядци и тигри.

(„Тигре, тигре, жива жар“13, пее майка му, защото според нея това е приспивна песничка, също както и „Слушах как една муха бръмчи… щом в смъртта склоних очи“. От последната фраза по тялото на Бама Чеймбърс пролазват тръпки, макар че за нищо на света няма да каже на майка си; понякога си лежи нощем в леглото и си мисли: „Ще чуя как бръмчи муха и това ще бъде моята муха на смъртта — сърцето ми ще спре, а езикът ми ще пропадне в гърлото ми като камък, хвърлен в дълбок кладенец“, по това са спомени, за които той никога няма да си признае.)

Хубаво е да имаш тайно име и когато разбира, че майка му ще ходи в Монреал в името на изкуството, а баща му — във Вегас, за да помага в представянето на новите шоу програми, Бама моли майка си да извика госпожа Шоу да остане с него и в края на краищата майка му се предава. Малкият Джейки знае, че госпожа Шоу не му е майка и самата тя неведнъж му е казвала, че не е неговата майка

(„Надявам се, знаеш, че не съм твоята майка, Бама“ — казва му тя, докато слага пред него чинията, в която има сандвич с фъстъчено масло, бекон и банан, а коричките на филията са отрязани точно тъй, както умее Грета Шоу, „защото това не влиза в задълженията ми“.)