Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Момчето изведнъж замълча и изтръпна. Тази песен приличаше на някакво древно заклинание. Той подвикна на Ко да спре.
— Трябва да пусна една вода, момко.
— Ко! — отвърна му зверчето, а ярките му очи и настръхналите ушички допълниха фразата: — „Само недей да се бавиш много.“
Джейк насочи струята към покритата с плочки стена. Във фугите между тях растеше някаква зеленикава плесен. Младият стрелец се ослуша за преследвачи и не остана разочарован. Много ли бяха? Каква точно бе потерята? Навярно Роланд щеше да научи отговорите на тези въпроси, ала момчето можеше само да гадае. Ако трябваше да съди по отекващото из коридора ехо, по дирите му идеше цял полк.
И докато изтръскваше последните капки, Джейк Чеймбърс осъзна, че татко Калахан никога вече нямаше да прави това, да му се усмихва, да го сочи с пръст или да се кръсти преди вечеря. Защото го бяха убили. Бяха отнели живота му. Бяха спрели диханието и пулса му. И ако не броим сънищата, някогашният свещеник си бе отишъл завинаги от тази история. Джейк заплака. И както и усмивката, сълзите отново го превърнаха в дете. Четириногият му приятел, който нямаше търпение да поеме отново след мириса на Сузана, се загледа в момчето, а в големите му очи се четеше топла загриженост.
— Всичко е наред — подсмръкна младият стрелец, закопча дюкяна си и изтри бузи с опакото на дланта си. Само че не беше така. Чувстваше се преизпълнен с печал, преизпълнен с гняв, преизпълнен със страх от отрепките, които се носеха неумолимо по дирите му. Сега, когато нивото на адреналина в кръвта му намаля, Джейк изведнъж почувства, че е не само тъжен, но и гладен. И уморен. Уморен? Намираше се на ръба на изтощението. Не можеше да си спомни кога беше спал за последен път. Помнеше, че бе засмукан от вратата и се оказа в Ню Йорк, помнеше как за малко да прегазят Ко, помнеше и уличния проповедник с неговия Господ-Бомб, чието име му бе напомнило за Джими Кагни, играещ Джордж М. Коен в онзи стар черно-бял филм, който бе гледал като малък в своята стая. Защото едва сега си даде сметка за това, в този филм имаше песничка за един човек на име Хариган: „Х-А-Р-И; Хариган запомни вече знаеш как се казвам аз, нали?“ Помнеше тези глупости, а не можеше да си спомни кога за последно бе хапвал…
— Ейк! — изджавка четириногият му другар, безжалостен като съдбата. Ако рунтавелковците имаха краен предел на издръжливостта, помисли си уморено Джейк, Ко очевидно бе доста далеч от своя. — Ейк-Ейк!
— Добре де, добре — съгласи се младият стрелец, оттласквайки се от стената. — Ейк-Ейк сега ще бяга-бяга. Давай. Търси Сузана.
Искаше му се да се затътри, да се движи бавно и полека, ала не можеше да става и дума за това. Обичайният ход също не вършеше работа. Ето защо Джейк се затича и отново започна да си тананика, но този път думите на песента: „В джунглата, необятната джунгла, лъвът спи тази нощ… В джунглата, тихата джунгла, лъвът спи тази нощ… о-о-о-о-о…“, след което отново превключи на „уимоуи, уимоуи, уимоуи“, безсмислените думи от кухненското радио, което бе вечно настроено на вълните на WSBS, което излъчваше само стари песни… но откъде бе сигурен, че тези думи са се забили в съзнанието му именно от радиото? Ами ако това бе песен от филм, който беше гледал? Не от „Денди Янки Дудъл“, а от някакъв друг филм? Някакъв страшен филм с ужасни чудовища? Нешо, което е гледал, когато е бил още съвсем малък, може би преди още да излезе от