Последният континент

Архиканцлерът се пулеше сърдито към небето, сякаш то се стремеше да го оскърби.

— И какво — нито едно ли?

— Ами формално погледнато, нито едно съзвездие не ни е познато — трескаво избълва Професорът по неопределени изследвания. — Все пак преброихме три хиляди сто деветдесет и една конфигурации, които бихме могли да наречем Триъгълника, но Деканът твърди, че някои не влизали в сметката, защото включват същите звезди…

— Аз не разпознах нито една звезда — заяви Старшият дискусионен наставник.

Ридкъли разпери ръце.

— Нали съзвездията постоянно се променят по мъничко? Костенурката се носи в пространството и…

— Не с такава скорост! — отсече Деканът.

Смутените магьосници се взираха в нощта.

Съзвездията около Света на Диска наистина бяха променливи, което пък означаваше, че астрологията се състоеше в неуморни авангардни изследвания, вместо — както е на други места — да представлява начин да печелиш добре, без да се трудиш. Но и жителите на Диска честичко се чудеха как е възможно човешките чудатости и приумици да бъдат толкова закономерно и неизменно определяни от подредбата на огромни плазмени кълба, които са отдалечени на безброй мили и почти без изключение дори не са чували за човечеството.

— Заклещихме се на друг свят! — изпъшка Старшият наставник.

— Ъ-ъ… Не ми се вярва — успокои го Пондър.

— Сигурно имаш по-правдоподобна хипотеза.

— Ъ-ъ… Виждате ли онова голямо струпване на звезди, ей там?

Магьосниците обърнаха глави към гъстия куп от ярки точици ниско над хоризонта.

— Красиво е — вдигна рамене Архиканцлерът.

— Според мен именно него наричаме Малката скучна група от бледи звезди. Формата е същата — осведоми ги Пондър. — Сър, знам какво ще кажете: „Ама това е доста по-големичко.“ Само че може да са изглеждали точно така, когато Великата А’Туин е била значително по-близо до тях преди хилядолетия. С други думи, сър… — Пондър си пое дъх. Опасяваше се от реакцията на по-старшите магьосници. — Мисля, че сме се върнали назад във времето. И то с хиляди години.

Този път се сблъска с обратната страна от особняшките характери на магьосниците. Макар че се отличаваха със способността да спорят разгорещено поне половин час дали днес е вторник, случваше се да преглътнат и най-възмутителния факт в крачка. А на Старшия наставник май дори му олекна.

— О, това ли ни бил проблемът?

— Все някога трябваше да се случи — вдигна рамене Деканът. — Никой не е доказал, че другият край на онези дупки води към същото време.

— Връщането обаче става по-трудничко — замислено отбеляза Ридкъли.

— Ъ-ъ… Сър, може би не е толкова просто.

— Стибънс, според теб има ли нещо по-сложно от намирането на обратния път през пространството и времето?

— Исках да кажа — смотолеви Пондър, — че вероятно няма и къде да се върнем.

За миг стисна клепачи. Сега вече нямаше да му се размине.