Заклинателят

— Вкъщи ли се прибираш?

— Да. Обади ми се, става ли?

Колман махна с ръка и си тръгна.

След докато му донесоха необходимите инструменти, Клайн направи местна упойка, като инжектира новокаин в гърба на Ригън, и пред погледите на Крис и Шарън извлече гръбначномозъчна течност, следейки внимателно манометъра.

— Налягането е нормално — промърмори той.

След като приключи, Клайн пристъпи на светло до прозореца да провери дали течността е бистра или мътна. Беше бистра.

Той прибра епруветките с пробите в чантата си.

— Не вярвам да се случи — каза Клайн, — но ако се буди нощем и създава проблеми, може би ще ви трябва медицинска сестра, за да й бие успокоително.

— Не може ли аз да го правя? — попита Крис.

— Защо не искате медицинска сестра?

Крис сви рамене. Не искаше да признае, че няма доверие на лекари и медицински сестри.

— Просто бих предпочела да го правя сама — отвърна лаконично тя.

— Инжекциите са сложно нещо — предупреди я лекарят. — Едно въздушно мехурче може да бъде извънредно опасно.

— О, знам как става — намеси се Шарън. — Майка ми имаше старчески дом в Орегон.

— Би ли го направила, Шар? — попита Крис. — Би ли останала тук тази нощ?

— Не става дума само за тази нощ — вметна Клайн. — Ако положението се усложни, може да й потрябват венозни системи.

— Не може ли да ме научите как да ги слагам? — изгледа го тревожно Крис. — Трябва лично да се грижа за нея.

Докторът кимна.

— Добре. Добре. Мисля, че ще мога.

Той написа рецепта за разтворим торазин и спринцовки за еднократна употреба и я подаде на Крис.

— Купете това още сега.

Крис подаде рецептата на Шарън.

— Шар, погрижи се, ако обичаш. Обади им се да ни го доставят тук. Аз бих искала да придружа доктора, докато прави анализите. — Тя се обърна и го попита умолително:

— Нали нямате нищо против?

Клайн забеляза напрегнатите бръчки около очите, изражението на безпомощност и объркване.

— Разбира се — каза той. — Знам как се чувствате. Изпитвам същото когато говоря с механика за колата си.

Излязоха от къщата точно в шест часа и осемнайсет минути.

В лабораторията към рослинската болница Клайн направи редица анализи. Най-напред провери белтъчното съдържание.

Нормално.

След това преброи кръвните клетки.

— Излишъкът на червени — обясни Клайн — говори за кръвоизлив. А излишъкът на бели подсказва инфекция.

Търсеше по-специално гъбична инфекция, която често е причина за хронични аномалии в поведението.

Отново удари на камък.

Накрая Клайн провери нивото на захар в течността.

— Защо? — попита Крис.

— Съдържанието на захар в гръбначната течност — обясни той — трябва да е две трети от нивото на кръвната захар. Всяко значително занижаване би означавало болест, при която бактериите ядат захарта, и ако е така, би могло да обясни симптомите на дъщеря ви.

Но не откри отклонение.

Крис скръсти ръце и поклати глава.

— Отново доникъде — безжизнено промърмори тя.

Клайн се замисли дълбоко. Накрая се завъртя и погледна Крис.