Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Почувствах, че в очите ми се появи необикновена светлина. Гореща вълна се придвижи от сърцето към главата. Отидох при него, обгърнах с ръка раменете му, опрях буза до неговата и попитах:
— Желаеш той да възкръсне от тази наложена смърт?
Той само кимна, не каза нищо. Но сложи ръка на главата ми, за да я притисне здраво към своята.
— Е, добре! — продължих аз. — След като възнамеряваме да приведем на дело „възкресението на покойници“, нека използваме възможността да възкресим и него! Устройва ли те това?
Очите му, намиращи се сега толкова близо до мен, се вгледаха с безкрайна любов в моите.
— Можеш ли? Искаш ли? — попита.
— За теб на драга воля! — отговорих.
— Смяташ ли, че е възможно?
— Понеже се обичаме, това е лесно, толкова лесно!
— Но как може да се направи?
— Моля те да предоставиш това на мен! Сложи спокойно ръката си в моята! Ако чувстваш в себе си смелостта, героизма да ми дариш своята душа, своя дух, то ще отпразнуваме възкресението, като се потопим тук един в друг!
Той обви ръце около мен, притисна ме здраво, толкова здраво към себе си, сякаш телата ни трябваше да образуват едно-единствено тяло, и отговори:
— Имам смелост, аз съм твой, вземи ме!
Внезапно свещта угасна. Беше напълно догоряла. Педехр тръгна да оправи нещата. Когато се върна, ние стояхме вън на терасата. Устад тъкмо посочи с ръка озарения от небето малък свят пред нас и каза:
— Това е, което сякаш съм подготвил за теб, та на моите джамикун сега да бъде даден и истинският дух. Онзи дух на любящата неутолимост, който ми отвори очите и ни е толкова нужен в тази „Сенчеста страна“! Днес ти ме удвои, а чрез това и надеждата за успех. Двама Устадат[17], но същевременно само един-единствен! Постави две свещи една до друга. Дават ли две светлини? Не. Просто един двоен пламък!
В този момент Педехр пристъпи до вратата и ни подкани:
— Можете да влезете. Сега е по-светло отпреди.
Отзовахме се на думите. Той посочи масата. Там сега стояха две свещи вместо една. Странно! Устад се усмихна.
— Виждаш ли? — пошегува се той. — Дали сме автори, или само автор, ние доставяме мислите, а той като практичен Педехр на джамикуните е тутакси готов да ги вмести във форма. Така трябва да бъде винаги. И скоро това ще предизвика в дуара динамичен, радостен живот!
Обичаше да говори картинно. Който искаше да го разбере, трябваше да се замисля. Така и тук. Кого ли, какво имаше предвид с джамикуните, на които принадлежеше цялото му сърце? Къде се намираше или се намира дуарът, над който „камбаните на молитвата“ бият при всяко пожелание? В Персия? Не искам да издам. Бъдещето ще покаже!
Още не бяхме приключили с обсъждането, шейхът предупреди:
— Сигурно вече е полунощ. Няма ли да поспиш преди пътуването, Устад? А ефендито все още се намира в оздравителен процес. Бдението нощем му е забранено.
Устад отговори:
— Нямам нито време, нито желание за отдих. Онова, което живее в мен, не знае полунощ.
А аз прибавих:
— Моето тяло е свикнало да се подчинява на волята. Засега все още не чувствам умора. Душата има власт да придава своята сила на отслабналата обвивка. Ще издържа докато свършим.
Устад посегна към ръката ми, попила пулса и произнесе удивено:
— Колко спокоен и силен! Също като моя! Да, мисля, че можем да продължим. Къде спряхме? Май при Ахриман. Възкръсналият офицер ни отведе при него. Искаш ли да продължиш, ефенди?
— Да — отговорих. — Аз ще напиша едно писмо до стария миралай в Багдад. Той ще го получи от неколцина джамикуни, които ще яздят дотам, за да го доведат заедно с дебелия Кепек. Той ще може да пристигне още преди деня на състезанието. Ти ще разрешиш на неговия тъст да разпъне тук в този ден своята търговска шатра. Аз ще говоря с него, преди да е отпътувал с теб. Той ще доведе своята дъщеря и децата й. Това ще даде среща, на която безкрайно ще се радвам. Съгласен ли си с този порядък?
— Винаги съм съгласен с твоите решения! Ага Сибил в деня на състезанието ли ще бъде изненадан, или още сега искаш да му кажеш всичко?
— Още сега, всичко! Жестокост е да лишиш човек от радост, която можеш да му доставиш веднага. А за такива душевни вълнения, каквито тук се очакват, трябва много добре да бъде подготвен.
— Давам ти право. Този въпрос уреден ли е?
— Да. И нека се заемем сега отново с Ахриман мирза! Ще опитам да приведа доказателство, че той е Емир-и-Силлан.
— Ти вече го приведе. Поне за мен това е повече от добре доказано.
17
Устадат — мн.ч. от Устад — б.а.