Рейн-сан: Реквием за един убиец

Пресече улицата и видя Демеер, който го чакаше пред хотела. Приличаше на човек, който има среща или се опитва да хване такси. Бдителен както винаги. Хилгър му кимна едвам забележимо, когато мина покрай него, за да му даде знак, че всичко е наред, след това взе асансьора към бара на двайсет и третия етаж. Демеер пристигна няколко минути по-късно. Седнаха на терасата, където лепкавият вятър развяваше покривките на масите. Шумът от трафика беше вече понамалял и не дразнеше толкова, навсякъде около тях трепкаха светлините на града.

— Искаш ли да пийнеш нещо? — попита Хилгър. — На мен ще ми дойде добре.

— Разбира се — съгласи се Демеер.

Поръчаха два двойни джина и когато сервитьорът се отдалечи, Демеер каза:

— Нямаше как да остана при теб. Щеше да ме разобличи, усещах го.

Хилгър кимна.

— Постъпи правилно, пък и двамата знаехме, че най-вероятно ще ме оставиш сам. Всичко мина по план.

— Значи ще го направи?

— Така изглежда.

— Ще успее ли за пет дни?

Хилгър се замисли отново за онова, което видя в очите на Рейн.

— Да. Мисля, че ще успее.

— А после?

— После нещата започват да се нареждат. Посочваме му втората жертва.

— И след това третата?

Хилгър го погледна и разбра, че както винаги интуицията на Демеер работеше.

— Третата жертва е Рейн — каза Демеер.

Хилгър кимна.

— Той е прекалено опасен, за да бъде оставен жив. Особено след като свърши това, което го накараме.

Питиетата пристигнаха и те отпиха мълчаливо. Хилгър имаше нужда точно от джин. Усещаше как го отпуска, успокоява леко напрегнатите му нерви. Планираше това отдавна, а имаше още толкова много работа, преди всичко да свърши. Но стартът беше добър. Странно, колко благоприятно ще се отрази на страната, а всички ще си мислят, че е дело на враговете. Е, понякога така става със силните лекарства. Но горчивият вкус не беше важен. Важен беше благотворният ефект.