Рейн-сан: Реквием за един убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Реквием за един убиец». Краткое содержание книги:
Но точно тогава получава съобщение от бившия агент на ЦРУ Джим Хилгър: „Пленили сме приятеля ти Докс. Прави каквото ти се казва, иначе бившият морски пехотинец ще умре.“
Рейн не е сигурен, че Хилгър няма да убие Докс, след като изпълни поръчките му. И дали всичко не е капан за самия него?
От измамно спокойните плажове на Бали, през булевардите на Париж до градските каньони на Силиконовата долина и Ню Йорк Рейн трябва да се бори с възрастта си, враговете си и най-вече с убиеца вътре в себе си — битка, от която дори самият той не е сигурен, че ще излезе невредим.
Съвсем нормално развитие на нещата. Демокрацията се основава на проверки и баланс. Но ако политиците установят, че някой прекалено много ги проверява и балансира, те започват да търсят заобиколни пътища. Можем ли да ги виним? Все едно да виним водата, че заобикаля скалата. Вината няма нищо общо тук. Това е естествена природна склонност. Ако нямаше търсене за услугите на Хилгър, или за моите, нямаше да има и предлагане.
Зачудих се защо Хилгър ще иска да елиминира изпълнителния директор на финансирана от ЦРУ фирма, която се занимава с технологии за бази данни. Да не би Яник да му беше някакъв конкурент? Да не би да пречеше с нещо на Хилгър или да заплашваше пазар, на който той се опитваше да се настани? Поне засега нямаше как да знам.
Замислих се как Хилгър може да се опита да ме проследи и се постарах да не пропусна нито една подробност. Вероятно очаква веднага да пусна името на Яник в търсачка. Ако има достъп до информацията, може да започне с търсения за името Ян Яник да речем един час след срещата ни в „Парк Хаят“, да отдели тези, които са възникнали на сървър във Виетнам и да получи ай пи адреса на компютъра, който съм използвал. Доста разширен кръг от вероятности, но не беше невъзможно да ме засече така. Но сега, дори и да има достъп, той не може да разбере нищо повече от това, че съм проверил Яник, и то точно както е подозирал. Останалото, което съм правил по интернет, ще остане недостъпно за него. Хванах такси обратно до хотела, взех си нещата и се отправих към летището. Хилгър може да очаква този ход и да е поставил хора на някои от възловите места вътре — гишето за чекиране може би или пред митническия пункт, — но се съмнявах да е така. Има прекалено много камери и охрана. Освен това инстинктът ми подсказваше, че той наистина желае смъртта на Яник. И ако беше така, щях да съм в безопасност, докато го убия.
След това нещата се променяха.
12.
Хилгър пое по такъв маршрут, че да може да разбере дали има опашка, и когато се убеди, че нито Рейн, нито някой друг го следи, тръгна към „Шератон“, където трябваше да се срещне с Демеер. Вървеше бавно и се потеше в горещата тропическа нощ, долавяше високата влажност и миризмата на дизел и подправки, които му бяха непознати. Не обръщаше никакво внимание на непрекъснатото натискане на клаксони, изречените на висок глас покани за мотоциклетите таксита и неприятния вой на двутактовите двигатели.
За малко да стане беля с Рейн. Ако случилото се в „Гок Сайгон“ беше блъф, то беше най-добрият блъф, който Хилгър някога беше виждал. Когато Рейн опря ножа до врата му и го погледна в очите, беше сигурен, че с него е свършено. Помисли си: „Прецених грешно, не му пука за Докс, лудото копеле ще ме убие на място.“
На два пъти преди е бил на косъм от смъртта. Първият път беше в Багдад, когато внезапно вятърът повя и вдигна във въздуха пясък и прах, а това го накара да си дръпне леко главата, достатъчно, за да може куршум от снайпер, предназначен да пробие черепа му, само да го одраска. Хилгър веднага се обади на артилерията и снайперистът беше взривен. Втория път оръжието му засече и трябваше да влезе в ръкопашна схватка с един от федаините на Саддам. Иракчанинът се опита да го изкорми с бедуински нож, който се счупи в предпазната жилетка, след което Хилгър го повали с дулото на пушката си и го преби до смърт с приклада, като направи черепа му на пихтия. И двата пъти първоначалната приповдигнатост отстъпи на шока пред чудото на оцеляването, а след това последва дълго размишление върху крехкостта на живота. Беше надлъгал два куршума, един от тях съвсем буквално, но само за тези два знаеше. А колко ли са минали покрай него, без дори да подозира?
Е, току-що бе оцелял за трети път и след като вече Рейн не беше около него, след като непосредствените оперативни нужди бяха зад гърба му и след като осъзна какво се бе случило, нервността след битката започваше да го завладява. Краката му омекнаха и ръцете му затрепериха. Познаваше репутацията на Рейн, бяха се срещали за кратко веднъж в Хонконг, но сега за първи път бе застанал очи в очи с него. Разбра какъв тип човек е, въпреки че познаваше малцина подобни: Рейн беше убиец, роден хищник. Колебанието, извиването на ръце и дори парализата — от това страдаха обикновените хора, но в очите на Рейн той не видя и следа от тези неща. Хилгър също беше убивал, последната му жертва беше онзи идиот Драно в Бали, но не смяташе, че е от класата на Рейн. Познаваше собствената си способност да убива и макар да беше ужасяваща, все пак имаше връзка с разума, беше придобита. Рейн принадлежеше към различна порода. Убийството беше вътре в него, дълбоко в душата му и както и да се наричаше това качество, Хилгър подозираше, че Рейн е роден с него. Не бе сигурен дали това е благословия или проклятие. Но със сигурност не го искаше за себе си. Ценеше прекалено високо самоконтрола, а беше съмнително дали Рейн владее добре тази своя тъмна същност на убиец. В ресторанта очевидно влезе в битка с нея и всичко можеше много бързо да се обърка.