Рейн-сан: Реквием за един убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Реквием за един убиец». Краткое содержание книги:
Но точно тогава получава съобщение от бившия агент на ЦРУ Джим Хилгър: „Пленили сме приятеля ти Докс. Прави каквото ти се казва, иначе бившият морски пехотинец ще умре.“
Рейн не е сигурен, че Хилгър няма да убие Докс, след като изпълни поръчките му. И дали всичко не е капан за самия него?
От измамно спокойните плажове на Бали, през булевардите на Париж до градските каньони на Силиконовата долина и Ню Йорк Рейн трябва да се бори с възрастта си, враговете си и най-вече с убиеца вътре в себе си — битка, от която дори самият той не е сигурен, че ще излезе невредим.
Нямаше никакво съобщение. Не знаех кога Канезаки ще влезе във форума, затова му изпратих съобщение от една електронна поща, която знаех, че ще разпознае като моя: „В Токио ли си? Трябва да се видим.“ Въпреки че с годините Канезаки беше успял да си извоюва добър рейтинг по моята система за преценка на опасността, предпочитах да не го предупреждавам кога пристигам в Токио. Но също така исках да съм сигурен, че когато отида там, той също ще е в града, а не някъде в командировка.
Замислих се. Хилгър сигурно имаше семейство. Дали да не ги намеря, да ги отвлека… и да му предложа размяна на заложниците? Не е лошо. Канезаки може да ме насочи в правилната посока, ако не се усъмни в интереса ми. Но пък ако Хилгър имаше семейство, доколко беше близък с него? Доколко му пукаше какво ще им се случи? Дори да предположим, че държи на тях, дали беше възможно да отвлека някой негов близък, да го държа като заложник и да преговарям за размяната му с Докс съвсем сам? И то при наличието на краен срок след пет дни?
Може би не е зле да използвам семейството като заплаха: „Ако убиеш Докс, ще заколя възрастните ти родители или прекрасната ти племенница, и т.н.“ Вероятно Хилгър знае за правилата ми относно жените и децата, но това, което видя в очите ми в „Гок Сайгон“, сигурно е поразклатило увереността му.
Не, такива заплахи понякога имат непредвидими последствия. Бях дал на Хилгър сламка, за която да се хване, когато му казах, че възнамерявам да изляза от занаята. По-добре да оставя нещата така, да печеля време и да се върна обратно при него или на мястото, където държи Докс.
След пет минути отново си проверих пощата. Отговорът на Канезаки вече ме чакаше. Гласеше просто: „Тук съм.“
Прочистих си мейла, изтрих историята на браузъра и го затворих, след това тръгнах към друго интернет кафене. Параноята ми се засилваше и не исках да правя нищо повече на този компютър, от същия ай пи адрес, от който се бях свързал току-що с Канезаки. Съмнявах се, че Хилгър ще успее да ме проследи по ай пи адрес от сайгонско интернет кафене, а дори да можеше, щеше да разбере само, че съм влизал в мрежата, но не и какво съм правил и писал. Но бях оцелял досега, защото не поемах излишни рискове.
От второто интернет кафене проверих полетите от Сайгон. Тази вечер в 21,10 имаше полет на японската авиокомпания АНА до Банкок. Идеално. Оттам можех да хвана самолет до Токио. Резервирах си билет, отново изтрих историята на браузъра и отидох в трето интернет кафене.
Този път пуснах името на Яник в търсачката „Гугъл“. Първият резултат го идентифицира като основател и изпълнителен директор на компютърна фирма от Силиконовата долина на име „Деус Екс Текнолоджис“9. Божествени технологии… нямах представа какво продават, но никак не бяха скромни.
Отворих линка и разгледах сайта. След като се ориентирах в жаргона и разбрах всичко за миграционния идентификационен код10, кросплатформеното програмно обезпечение11, метода на обратното разпространение на грешките12 и теоремата на Бейс13, разбрах, че фирмата се занимава основно с бази данни, особено с търсене в бази данни.
Яник беше получил докторска степен по компютърни науки в университета „Станфорд“ през 1982 година. След това беше работил за „Майкрософт“, „Оракъл“ и няколко други малки компании, за които не бях чувал. „ДЕТ“ беше първата му собствена фирма. Погледнах секцията на спонсорите и видях с почуда, че Яник е бил финансиран от „Ин-Кю-Тел“ — фонда за рискови капиталови вложения на ЦРУ. Не знаех какво означава, но със сигурност означаваше нещо.
Спомних си какво ми беше казал веднъж Канезаки — че Хилгър действа като частник в разузнаването. Необезпокояван от надзора на Конгреса, той можеше да ходи на места и да върши неща, които ЦРУ не можеше. Не беше ясно как е започнал — дали сам или с подкрепата на някоя държавна фирма. Какъвто и да беше отговорът, следите на парите със сигурност са заметени. Ако деянията на Хилгър излязат наяве, неговите клиенти или спонсори просто ще се направят на шокирани и отвратени от „престъпната“ операция, ще потвърдят необходимостта от стриктен надзор и ако е необходимо, ще създадат специална експертна комисия, която ще заличи следите от съучастничеството на държавата и ще определи съответната изкупителна жертва. Благодаря, че платихте цената, господин Хилгър. Следващият, моля.
9
Deus Ex Technologies — игра на думи с латинския израз Deus ex machina, означаващ буквално „Богът от машината“, а иначе е похват за внезапна и чудотворна развръзка на някакъв заплетен сюжет. — Б.пр.
10
Миграционен код (Migration Authorization Code — MAC) — код от 17 до 19 знака, използван от потребителите на интернет, когато искат да сменят интернет доставчика си. — Б.пр.
11
Кросплатформено програмно обезпечение — програмно обезпечение, работещо на повече от една платформа и или операционна система. — Б.пр.
12
Метод на обратното разпространение на грешките — алгоритъм за минимизиране на грешки в математиката и информатиката. — Б.пр.
13
Теорема на Бейс — използва се в теория на вероятностите за изчисляване на вероятността за настъпване на някакво събитие след като вече е известна част от информацията за него. По името на английския математик Томас Бейс. — Б.пр.