Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
Тя взе кинжала, който й подаде баща й, извади водолазния си нож и нежно застърга с него по дръжката. Очите й се ококориха при вида на проблясващия рубин. Като истински средновековен разбойник, тя го затъкна в колана си.
Бък обясни със сигнали, че двамата с Матю ще изнесат следващия товар. Рей се направи, че отваря бутилка шампанско и вдига наздравица, което бе посрещнато с единодушно одобрение. След като направиха по едно бодро кръгче с палец и показалец, Бък и Матю се отправиха към повърхността с пълна кофа помежду си.
Тейт направи знак на баща си да й позира, вдигнал единия си крак, както си беше с плавника, върху купчината кюлчета и му направи няколко снимки, докато той се пъчеше, ухилен до уши.
Точно тогава забеляза спокойствието.
Странно, помисли си разсеяно тя. Всички риби бяха изчезнали. Дори Зъбльо се бе измел нанякъде. Нищо не помръдваше и всичко изглеждаше някак зловещо.
Тейт погледна нагоре през размътената вода и видя силуетите на Матю и Бък, понесли златния си товар към повърхността.
И тогава започна кошмарът.
Стана толкова бързо, толкова безшумно, че съзнанието й отказа да го приеме. Първо бяха само фигурите на двамата мъже, плуващи през мътната вода, която слънцето пробиваше с мъка, създавайки тънки, мъгливи поточета. После сянката връхлетя сякаш от нищото.
Някой изпищя. По-късно баща й щеше да й каже, че звукът е излязъл от собствената й уста и го е предупредил. Но докато той дойде на себе си, Тейт вече загребваше бясно нагоре.
Акулата беше дълга повече от три метра. Тейт с ужас видя, че челюстта й зее отворена, готова да сграбчи плячката. Видя и момента, в който двамата осъзнаха опасността, и изпищя отново, защото знаеше, че е прекалено късно.
Мъжете се разделиха рязко, сякаш някой ги тласна встрани. Златните монети се сипнаха през водата като ослепителен дъжд. Ужасът заби нокти в гърлото й, когато видя как акулата сключва зловещата си челюст около Бък и го разтърсва, както кучето разтърсва плъх. От силата на нападението маската и мундщукът му се откъснаха, докато акулата го влачеше през окървавената вода. По някакъв начин ножът се бе оказал в ръката й.
Акулата се гмурна, като продължаваше да мята глава, когато Матю заби ножа си в плътта й близо до мозъка, в който неуспешно се бе прицелил. Отчаяният удар остави зейнала рана, но обезумялата от вкуса на кръв риба се хвърли върху нападателя си, без да изпуска плячката от уста.
С оголени зъби, Матю мушкаше и сечеше. Бък беше мъртъв. Знаеше, че Бък е мъртъв. И единственото му желание бе да убива. Черните стъклени очи на акулата се втренчиха в него, после се обърнаха прицелени. Тялото на Бък се понесе свободно сред завихрените кървави потоци, а рибата се извърна, търсейки новата плячка и лишеното си от мисъл отмъщение. Матю събра силите си и се приготви да убие или да бъде убит. А Тейт изскочи от зловещата мътилка като истински ангел отмъстител, с древния кинжал в едната ръка и с водолазния си нож в другата.
Бе решил, че вече е стигнал горната граница на страха си. Но той се удвои, почти го парализира, когато акулата се обърна и се хвърли към Тейт. Заслепен от ужас, той зарита през пелената от кръв и се блъсна с всичка сила в ранената акула с надеждата да забави напредването й. И със сила, родена от лудата паника, заби до дъно ножа си в гърба й.
И започна да се моли, както никога не бе предполагал, че ще може.
Натискаше безмилостно ножа, докато акулата се мяташе и въртеше обезумяла. Видя, че и острието на Тейт е намерило целта си. Беше разпорила корема на акулата.
Матю измъкна ножа си от трупа и забеляза Рей, който плуваше с мъка към тях, с оголен нож в едната ръка, теглейки безжизненото тяло на Бък с другата. Матю повлече Тейт към повърхността, опасявайки се от онова, което кървавата вода можеше да привлече.
— Качвай се в яхтата — нареди той. Но лицето й беше бяло като тебешир, очите й започваха да се подбелват. Той й удари шамар, после още един, докато погледът й не се фокусира. — Качвай се в лодката, дяволите да те вземат! Вдигай котвата. Бързо!
Тя кимна, изскимтя и се хвърли напред. Тейт стигна яхтата и се закатери по стълбата. Ръцете й се плъзгаха, а бе забравила да свали и плавниците си. Не й стигаше дъх да извика. Майка й бе включила радиото и Мадона закачливо твърдеше, че била точно като девственица.
Бутилките й изтракаха на дъските и звукът докара Марла откъм дясната палуба. Само след секунда тя вече бе клекнала до Тейт.
— Мамо! Акула! — Тейт се превъртя, застана на ръце и колене и се закашля, плюейки вода. — Бък. О, господи!
— Нищо ти няма, нали? — Гласът на Марла бе писклив и изтънял. — Ох, детенцето ми, нищо ти няма, нали?