Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— За бога, Тейт, пържа скариди. — Раздразнена, Марла се появи на палубата с видеокамерата в ръка. — Нямам време да правя филми.
Тейт, стиснала като в менгеме ръката на Матю, се обърна и се ухили малоумно.
— Мисля, че този ще искаш да го направиш.
Марла застана от другата страна на Тейт и тримата погледнаха над парапета.
Бък и Рей се поклащаха във водата, с лица, грейнали в маниашки усмивки. Всеки бе стиснал едната страна на кофа, в която проблясваха мокри златни дублони.
— Боже господи! — най-после си пое дъх Матю. — Това нещо пълно ли е?
— Догоре — извика Рей. — А долу има още две като тази.
— Не си виждал такова нещо, момко. Богати сме като крале! — Вода се стичаше по лицето на Бък, от очите му също. — Лежат си там с хиляди, с хиляди… Просто си лежат. Ще изтеглиш ли кофата, или искаш да ти ги подхвърляме един по един?
Рей изрева от смях и двамата с Бък се плеснаха един друг по главите. Десетки монети се заизсипваха от кофата като изпуснати риби.
— Чакайте, чакайте, трябва да ви увековеча. — Марла се засуети, изруга и избухна в смях. — Мама му стара, не мога да намеря копчето за запис.
— Дай на мен. — Тейт грабна камерата и я насочи. — Стойте мирно и се усмихвайте!
— Тия ще се удавят взаимно. — Матю сграбчи въжето и издърпа кофата. — Боже, колко тежи това чудо! Я ми помогнете.
Марла изсумтя и едва не се катурна през парапета, но продължи да дърпа заедно с Матю, докато Тейт ликуващо записваше сцената.
— Ще сляза долу с подводната камера. — Изпълнена с благоговение, тя бръкна в кофата, която Матю сложи на палубата. — Боже, кой би предположил? Ръката ми е до лакътя в дублони.
— Нали ти казах да си представяш по-големи работи, момиче — извика Бък. — Марла, извади си най-хубавата рокля, защото довечера ще ходим на танци.
— Това е моята жена, приятел.
— Не и след като те убия, господинчо. Отивам да извадя още една кофа.
— Само ако стигнеш там преди мене.
Тейт скочи и хукна към костюма си.
— Слизам с подводната камера. Искам да заснема това, пък и да им помогна.
— Идвам с теб. Марла! — Матю щракна с пръсти пред оцъклените й очи. — Марла, струва ми се, че скаридите ти изгоряха.
— Ох. О, боже! — все още стискайки шепа дублони, тя се втурна към камбуза.
— Ясно ли ти е какво означава това? — попита Тейт, докато се бореше с костюма си.
— Означава, че забогатяхме. — Матю я грабна, повдигна я във въздуха и я завъртя бясно.
— Само си помисли за екипировката, която можем да си купим. Сонар, магнитометър, по-голяма яхта… — Тя му лепна една влажна целувка преди да се изхлузи от ръцете му. — Две по-големи яхти. Аз ще си взема компютър за каталога.
— Може би трябва да си купим и малка подводница.
— Става. Сложи я в списъка. Един брой малка подводница със съответните съоръжения, с които да разкопаваме бездната при следващата ни експедиция.
Той закопча колана с тежестите.
— А къде останаха лъскавите дрехи, колите, бижутата?
— Не са приоритет, но ще имам едно наум. Мамо! Слизаме да помогнем на татко и Бък.
— Вижте дали не можете да ми уловите и малко скариди. — Марла подаде глава и им показа голяма чиния, пълна с нещо черно. — Тези не стават за ядене.
— Марла, ще ти купя цял траулер със скариди и още един с бира. — Матю импулсивно обхвана лицето й с ръце и я целуна право в устата. — Обичам те.
— Това можеше и на мен да го кажеш — промърмори под носа си Тейт и скочи във водата. Краката й първи се врязаха в повърхността, после тя се обърна с пестеливо движение и заплува. Следвайки въжето, премина през мътния облак и излезе на чисто.
Бък и Рей се движеха по дъното, пощейки тинята, а втората пълна със злато кофа стоеше до тях. Тейт им направи снимка, хващайки момента, в който Бък подаваше на баща й един почернял калъп, който всъщност бе голямо сребърно кюлче.
Пасаж от рибки обикаляше около тях като жива въртележка, докато разравяха пясъка. Медальони, монети, правоъгълни блокчета потъмняло сребро. Рей намери кинжал, целият покрит с налепи. Разперил ръце и подвил крак в поза за дуел, той закачливо размаха кинжала към Бък, който веднага вдигна едно кюлче и тръгна да се отбранява.
До нея Матю поклати глава и завъртя пръст до слепоочието си.
„Да — помисли си Тейт, — луди са. И това е страхотно!“
Тя се отдалечи малко, търсейки нов ъгъл за снимките си. Искаше да ги хване на фона на малката пирамида от кюлчета, после пред странната скулптура от монети и ордени, струпани до пълната кофа.
„Пази се, «Нешънъл Джеографик» — помисли си ликуващо тя, — идвам!“ Музеят „Бомон“ току-що бе намерил крайъгълния си камък.