Скитница
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Скитница». Краткое содержание книги:
Джаред товари колата. Джейми не би показал страха си, ако той беше тук. Иска му се да е смел, да е като Джаред.
— Страх ме е — прошепва той.
Целувам гарваново черната му коса. Дори тук, сред настръхналите смолисти дървета, тя мирише на прах и на слънце. Усещам я като част от мен, като че ли ще трябва да разкъсаме кожата, където е допирът ни.
— С Джаред ще си добре! — Трябва да показвам, че съм смела, независимо дали се чувствам такава.
— Знам. Страхувам се за теб. Страх ме е, че няма да се върнеш. Като татко.
Потръпвам. Когато татко не се върна — въпреки че след време тялото му го стори и се опита да заведе Търсачите при нас — това беше най-големият ужас и най-силната болка, която бях изпитвала някога. Ами ако отново накарам Джейми да изпита същото?
— Ще се върна. Винаги се връщам.
Трябва да съм смела.
— Обещавам, че всичко ще е наред. Ще се върна. Обещавам. Знаеш, че не си нарушавам обещанията, Джейми. Не и към теб.
Треперенето стихва. Той ми вярва. Има ми доверие.
И още един.
Чувам ги на долния етаж. Ще ме открият след минути или след секунди. Надрасквам думите върху мръсно парче от вестник. Почти не се четат, но ако той ги намери, ще разбере.
Недостатъчно бърза. Обичам те. Обичам Джейми. Не отивай у дома.
Разбивам не само сърцата им. Отнемам им и подслона. Представям си малкия ни дом в каньона, изоставен завинаги. Или ако не е изоставен, ще е гробница. Виждам тялото си да води Търсачите към него. Лицето ми се усмихва, когато ги залавяме там…
— Достатъчно! — викам аз и се отдръпвам от болката, удряща като с камшик. — Достатъчно! Постигна своето! Сега и аз не мога да живея без тях. Така по-добре ли се чувстваш? Защото това не ми оставя много възможности за избор, нали? Само един — да се отърва от теб. Искаш ли Търсачката да влезе в теб? — Уф! Тази мисъл ме накара да потръпна, като че ли аз щях да бъда тази, която ще я приеме.
Има и друг избор, подсказва ми тихо Мелани.
— Така ли? — питам с нескрит сарказъм. — Покажи ми го.
Вгледай се и ще видиш.
Продължавах да гледам планинския връх. Той изпълва пейзажа — внезапно извисила се скала, заобиколена от равнина, покрита с оскъдни шубраци. Интересът й към него насочва погледа ми към очертанията му, към неговия проточил се в две посоки неравен хребет.
Бавна, груба извивка, след това рязък завой на север, друг внезапен завой в обратна посока, после лъкатуши дълго обратно на север, а след това рязко се спуска на юг и преминава в друга плитка извивка.
Не на север и на юг, така както винаги съм си представяла, че сочат линиите в нейната объркана памет, а нагоре и надолу. Очертания на планински връх. Линиите, които водеха до Джаред и Джейми. Това беше първата линия. Началният етап.
Мога да ги намеря.
Можем да ги намерим, поправи ме тя. Ти не знаеш всички посоки. Както и за бунгалото, така и за тях не съм ти казала всичко.
Не разбирам. Къде води той? Как може да ни води един планински връх? Докато мисля за това, усещам, че пулсът ми се е ускорил. Джаред беше наблизо. Можех да стигна до Джейми. Тя ми показа отговора.
— Това са само линии. А чичо Джеб е просто стар и смахнат. Побъркан като останалите от семейството на баща ми. — Опитвам се да издърпам книгата от ръцете на Джаред, но той като че ли не забелязва усилията ми.
— Побъркан като майката на Шарън ли? — отвръща ми с въпрос той, докато продължава да изучава линиите, нанесени с черен молив, които развалят задната корица на един стар фотоалбум. Това е единственото нещо, което не бях загубила през цялото ми бягство.
Дори драсканиците, които шантавият чичо Джеб беше оставил върху него по време на последното му посещение, сега имаха някаква сантиментална стойност.
— Разбрах. — Ако Шарън е все още жива, заслугата ще е на майка й, смахнатата леля Маги може да съперничи на шантавия чичо Джеб за титлата на най-лудия от издънките на фамилията Страйдър. Баща ми беше само слабо засегнат от лудостта на Страйдърови — той нямаше таен бункер в задния двор или нещо подобно. Останалите — сестра му и братята, леля Маги, чичо Джеб и чичо Гай, бяха изключително предани на теорията за конспирацията. Чичо Гай умря преди другите да изчезнат по време на нашествието в автомобилна катастрофа — така банална, че Маги и Джеб се озариха доста, докато измислят някаква интрига за нея. Баща ми винаги с умиление ги наричаше Побърканите.