Скитница
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Скитница». Краткое содержание книги:
— Мисля, че е време да навестим Побърканите — обявяваше той и майка ми изохкваше. Затова много рядко правеше такива съобщения.
При една от тези редки визити в Чикаго Шарън ме вмъкна в скривалището на майка си. Хванаха ни — жената беше заложила капани навсякъде. Шарън беше здравата нахокана и въпреки че от мен поискаха да се закълна, че ще пазя тайна, останах с впечатлението, че леля Маги може да си направи ново скривалище.
Обаче помня къде беше първото. Представям си как Шарън живее там живота на Ани Франк в центъра на един враждебен град. Ние трябва да я намерим и доведем у дома.
Джаред прекъсна спомените ми.
— Побърканите са тъкмо хората, които биха могли да оцелеят. Хора, които виждат Биг Брадър там, където него го няма. Хора, които подозират останалото човечество, преди то да е станало наистина опасно. Хора, които имат готови скривалища. — Той се усмихва и продължава да разучава линиите. След това гласът му става глух: — Хора като баща ми. Ако той и братята ми се бяха скрили, вместо да се сражават… Ами че те все още щяха да бъдат тук.
Тонът ми е по-примирителен, след като усещам болката в гласа му.
— Добре, съгласна съм с теорията, но тези линии не означават нищо.
— Я пак повтори какво каза той, когато ги начерта.
Въздъхвам.
— Те спореха — чичо Джеб и баща ми. Чичо Джеб се опитваше да го убеди, че нещо не е наред и му казваше да не се доверява на никого. Татко се изсмя. Джеб грабна фотоалбума от края на масата и започна… почти издълбаваше линиите върху корицата с молив. Татко се ядоса и каза, че мама ще се разсърди. Джеб рече: Майката на Линда ви помоли всичките да дойдете на гости, нали така? Не е ли странно, че го направи така внезапно? Малко се разстрои, когато пристигна само Линда, нали? Да ти кажа право, Трев, мисля, че Линда няма да съжалява толкова, когато се върне. Е, може и да се престори, че съжалява, но ти ще усетиш разликата. Тогава това прозвуча абсолютно безсмислено, но казаното от чичо наистина ядоса баща ми и той го накара да напусне къщата. Отначало Джеб не искаше да си тръгне. Продължаваше да ни предупреждава да не чакаме, докато стане твърде късно. Сграбчи ме за рамото и ме придърпа към себе си:
— Не им позволявай да те хванат, скъпа — прошепна ми той. — Следвай линиите. Започни от началото и ги следвай. Чичо ти Джеб ще пази за теб място, в което ще си в безопасност. — Точно в този момент татко го изблъска през вратата.
Джаред кима разсеяно и продължава да изучава линиите.
— Началото… началото… Това трябва да означава нещо!
— Наистина ли мислиш така? Това са просто драсканици, Джаред. Не е карта — те дори не са свързани.
— Обаче в първата линия има нещо. Нещо познато. Мога да се закълна, че съм го виждал някъде преди.
Аз въздъхвам.
— Може би е казал на леля Маги. Може тя да е получила по-добри указания.
— Може би — казва той и продължава да се взира в драсканиците на чичо Джеб.
След малко тя ме върна назад във времето с много по-стар спомен, за който от дълго време не се е сещала. С изненада установих, че едва напоследък свързваше тези спомени — старите с по-новите — след като бях вече тук. Тъкмо затова линиите се бяха изплъзнали от внимателния й контрол, въпреки факта, че са едни от най-съкровените й тайни. Тъкмо поради внезапното й откритие.
В този смътен отдавнашен спомен Мелани седеше в скута на баща си със същия албум в ръце — по онова време не така оръфан, — разтворен пред нея. Ръцете й бяха мънички, а пръстчетата къси. В това тяло споменът за детството предизвикваше много странно усещане. Бяха на първата страница.
— Помниш ли къде е това? — пита татко и сочи една стара потъмняла снимка най-отгоре на страницата. Хартията й изглежда по-тънка, отколкото на другите фотографии, като че ли постепенно е изтънявала все повече и повече, откакто я е направила някаква прабаба.