Принцеса с часовников механизъм

светена вода.

— Да станеш вампир. Така ще живееш вечно...

Джем се надигна върху възглавниците.

— Теса, не. Недей... не може да мислиш така.

Тя извърна очи.

— Толкова ли ти е противна самата мисъл да станеш долноземец?

— Теса... — Той изпусна дъха си. — Аз съм ловец на сенки. Нефилим.

Като родителите си. Това е съдбата, която съм си избрал, така както

наследството на майка ми е част от мен. Което не означава, че мразя баща

си. Но искам да уважа техния дар, кръвта на Ангела, доверието, което ми е

оказано, клетвите, които съм дал. Пък и не мисля, че от мен би излязъл

особено добър вампир. Повечето вампири ни ненавиждат. Понякога

превръщат някой нефилим в един от тях, като шега, ала той е отритнат от

останалите. Ние носим деня и огъня на ангелите във вените си — все

неща, които те ненавиждат. Ще ме отбягват. Вече няма да съм парабатаят

на Уил, нито ще съм добре дошъл в Института. Не, Теса. Предпочитам да

умра, да се преродя и отново да видя слънцето, отколкото да живея до

края на света, без никога повече да зърна дневна светлина.

— Ами ако станеш Мълчалив брат? Според Кодекса, руните, които

поставят върху себе си, са достатъчно силни, за да спрат смъртта.

— Мълчаливите братя не могат да се женят, Теса — вирна брадичка

Джем.

Тя отдавна знаеше, че под благостта му се таи упорство, не по-малко

от това на Уил, и сега го видя съвсем ясно — стомана, скрита под коприна.

— Нали знаеш, че бих предпочела да си жив и да не се ожениш за мен,

отколкото... — Гърлото й се сви, неспособно да изрече тази дума.

Погледът на Джем поомекна мъничко.

— Този път също е затворен за мен. С уин фена, тровещ кръвта ми,

няма да преживея полагането на руните, които те носят. Ще трябва да

престана да вземам наркотика, докато организмът ми не се изчисти от

него, а това несъмнено ще ме убие. — Вероятно беше съзрял нещо в

изражението й, защото гласът му омекна: — Пък и какъв живот водят

Мълчаливите братя — сенки и мрак, мълчание и... никаква музика. — Той

преглътна. — И освен това, не искам да живея вечно.

— Аз може би ще живея вечно — каза Теса. Същинските мащаби на

този факт бяха нещо, което тя все още не бе в състояние да осъзнае

напълно. Да приемеш мисълта, че животът ти никога няма да свърши, бе

също толкова трудно, колкото и тази, че един ден ще умреш.

— Знам — каза Джем. — И съжалявам за това, защото смятам, че

никой не би трябвало да е принуден да носи такъв товар. Знаеш за вярата

ми, че един ден отново ще живея, Теса. Ще се завърна, макар и не в това

тяло. Между душите, които са се обичали, съществува притегляне и в

следващите им животи. Ще видя Уил, родителите си, чичовците си,

Шарлот и Хенри...

— Ала не и мен.

Тази мисъл не за първи път минаваше през ума й, макар че тя всеки

път я потискаше.

„Ако съм безсмъртна, значи имам само този живот. Няма да се върна и

да се променя като теб, Джеймс. Няма да те видя в Рая, нито на бреговете