Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Телесната болка и кръвта в изпражненията му вече ги беше прегърнал. Дори унижението. Беше виждал и други възседнати момчета в шараджа и можеше да се справи с това чувство. Това, което не можеше да приеме, беше фактът, че сега Хасик крачеше сред дал’шарумите и си мислеше, че е победил, че Джардир се е пречупил.
Момчето се намръщи. Може и да съм се пречупил – призна си той наум, – но счупените кости заздравяват и стават по-силни, а аз ще си получа своето.
Нощта дойде и той разбра това единствено по изгасянето на лампата в коридора, при което в килията му настъпи непрогледен мрак. Тъмнината не пречеше на Джардир. Нямаше защити на света, които да надминат тези на Шарик Хора, а дори и без тях духовете на безброй воини пазеха храма. Всеки алагай, стъпил на това свещено място, би пламнал, сякаш е зърнал слънцето.
Джардир нямаше да заспи дори и да искаше, затова продължи с шарукина си, повтаряйки движенията отново и отново, докато не станаха част от него, естествени като въздуха в дробовете му.
Когато вратата на килията му се отвори с прискърцване, Джардир мигновено застана нащрек. Припомняйки си първата нощ в Каджи’шараджа, той се изниза безшумно встрани от вратата и зае бойна стойка. Пожелаеха ли ний’даматите да му устроят подобно посрещане, щяха да съжаляват за това.
– Ако исках да те нараня, нямаше да те пратя тук на обучение – каза познат женски глас. Лумна червена светлина и освети онази дама’тинга, която бе срещнал миналата нощ. Тя държеше малък сияещ демонски череп с издълбани защити, които светеха яростно в мрака. В светлината пролича, че тя го гледаше право в очите, сякаш през цялото време е знаела къде се намира.
– Вие не сте ме изпратили тук – осмели се да каже Джардир. – Казали сте на Дама Кхеват да ме върне посрамен обратно в Каджи’шараджа!
– А знаех, че той никога няма да го направи – отвърна дама’тингата, пренебрегвайки обвинителния му тон. – Нито пък щеше да те направи кхафит. Нямаше друг избор, освен да те изпрати тук.
– Без почит – рече Джардир, стиснал юмруци.
– В безопасност! – изсъска дама’тингата и вдигна алагайския череп. Защитите заблестяха още по-ярко и пастта му изкашля пламък. Джардир усети топлинната вълнӚ по лицето си и се отдръпна.
– Не се осмелявай да ме съдиш, ний’шарум – каза дама’тингата. – Ще действам така, както сметна за най-добре, а ти ще правиш това, което ти се казва.
Джардир усети как гърбът му опря в стената и разбра, че не може да отстъпи по-назад. Той кимна.
– Научи всичко по силите ти, докато си тук – нареди му тя, преди да си тръгне. – Наближава Шарак Ка.
Думите подействаха на Джардир като физически удар. Шарак Ка. Последната битка наближаваше и той щеше да участва в нея. Всичките му земни грижи се изпариха на мига, когато тя затвори вратата и отново го остави в тъмнината.
* * *
Не след дълго лампата в коридора отново замъждука и по вратата се потропа леко. Джардир отвори на най-малкия син на Кхеват, Ашан. Той беше слабо момче в бидо, което продължаваше нагоре и обгръщаше рамото му. Тези одежди го отличаваха като ний’дама, обучаващ се духовник. Носеше бяло було на устата си, за което Джардир знаеше, че се слага през първата година от обучението, когато на ний’даматите им бе забранено да говорят.
Момчето го поздрави с кимване, а после забеляза останките от леглото в ъгъла. Намигна и се поклони леко, сякаш Джардир бе преминал някакъв таен тест. Ашан тръсна глава в посока надолу по коридора и се отправи нататък. Джардир схвана мисълта му и го последва.
Стигнаха до просторна зала с излъскан мраморен под. Десетки дамати и ний’дамати, може би всеки един от племето, бяха стъпили здраво на пода и упражняваха шарукин. Момчето махна на Джардир да го последва, двамата заеха местата си в нийските редици и се включиха в бавния танц на телата, които преминаваха гладко от поза в поза, а цялата зала дишаше в синхрон.
Много от формите бяха непознати за Джардир и преживяването нямаше нищо общо с обичайните за него брутални уроци, в които Керан и Кавъл крещяха ругатни по момчетата, биеха с камшик всеки, чиято форма не беше идеална, и изискваха да преминават от поза в поза все по-бързо и по-бързо. Тренировката на даматите преминаваше в пълно мълчание, като се обучаваха единствено докато гледат водещия дама и другарите си. Джардир реши, че свещениците са разглезени слабаци.