Мъжеядката
- Автор: Грэйзер Джиджи Леванджи
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9547333720
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъжеядката». Краткое содержание книги:
Грейви се изкашля.
— Това само потвърждава думите ми.
— И аз мисля така — произнесе присъдата си Поло.
— Не е вярно — запротестира Клариса. — Той има сериозни основания…
— Сигурно. Обаче не те съветвам да се омъжваш за него, преди да сте се изчукали. Много е рисковано, направо… противоестествено. Поне за американските стандарти.
— Ако искаш… аз ще го проверя — засмя се Поло.
На Клариса идеята не й се стори толкова забавна. Не, благодаря! Двете с Поло вече бяха спали с един и същ мъж (не едновременно, разбира се — Клариса не би рискувала да се съблече в една стая с Поло) и би предпочела да си спести изживяването.
— Според мен той е просто един романтик — въздъхна Джени. — Същински… Рик Спрингфийлд.
— Момичета, Аарон говореше за нашите деца — хвърли бомбата Клариса.
Възцари се пълно мълчание. Всички погледи бяха обърнати към нея.
— Нашите деца — тихо повтори Клариса. Звучеше като мантра.
Момичетата все още асимилираха разтърсващата новина.
Първа проговори Грейви:
— Наистина ли спомена думата?
В гласа й се долавяше лека завист и сдържан трепет.
Клариса се чувстваше възмездена.
— О, Клариса… — промълви Дженифър. — Сигурна ли си, че той го каза?
— Дали съм сигурна? Че е казал „деца“, а не примерно „крилца“? Ти как мислиш?
— Аз лично не съм чувала мъжете да произнасят тази дума — призна Поло. — Никога досега. Дори ако видят деца да играят на улицата, те ги наричат „дребосъци“.
— А ако ги попиташ дали имат племенници, само им виж физиономиите — все едно ги питаш дали страдат от срамна болест.
— Мисля, че латиноамериканците са по-словоохотливи на тази тема — подхвърли Джени. — Не сте ли съгласни?
— Зависи кого имаш предвид — сви рамене Грейви. — Рики Мартин ли?
Клариса беше чувала тази дума произнесена един-единствен път досега, и то в гимназията, където на тези неща не се гледа сериозно. Беше я произнесъл Саймън. След което беше чакала четиринайсет години, докато я чуе отново.
— Момичета — триумфално изрече Грейви. — Сватба ще има.
Имаше обаче още две много важни стъпки, които междувременно трябваше да бъдат направени: 1) Аарон трябваше да повдигне въпроса за сватбата и, 2) Клариса трябваше да преспи с него. Защото, ако този живот я беше научил на нещо, то беше: не купувай кола (дори да е мерцедес), без да си я изпробвала. Клариса беше готова да изложи на риск бъдещето си, но не и сексуалния си живот. Ако се окажеше, че мерцедесът не пали, има проблем с двигателя или предпочита мъж шофьор, би искала да го знае.
А както Грейви правилно отбеляза, не разполагаха с много време. В близките две седмици Аарон трябваше (с малко помощ отстрани) да бъде осенен от идеята да й направи предложение, за да може да преминат към следващия етап.
И така, понеже критичните ситуации изискват да бъдат взети отчаяни мерки, Клариса реши да поговори с родителите си. За тази цел трябваше да ги събере двамата заедно (и то след като те неотдавна за стотен път бяха прекратили дипломатическите си отношения и не искаха да чуват един за друг). Действително нелека задача. Тя се опита да състави списък на неутралните места, където срещата би могла да бъде осъществена (възможно най-безболезнено).
Отхвърли категорично „Нейт и Ал“ (любимия ресторант на баща й), както и „Скапо“ в Бевърли Хилс (любимото място на майка й). Задраска „Санта Моника“ (заведение, което й се струваше твърде пролетариатско), а също и кънтри клуба „Хилкрест“ — той пък беше прекалено елитарен. Какво оставаше тогава? Може би Кемп Дейвид?
Беше на ръба на отчаянието, когато й хрумна щастливата идея — тенис кортовете в Бевърли Хилс! Там и тримата участници в срещата на високо равнище щяха да се чувстват ако не в свои води, то поне равнопоставени. Клариса например мразеше тениса, но обожаваше късите спортни полички (само не плисирани, защото с тях приличаше на бизон). Майка й обичаше тениса, макар и да не играеше кой знае колко добре, затова пък изглеждаше страхотно в екип за тенис (нещо, с което малко жени, дори и по-млади от нея, можеха да се похвалят). Баща й умираше за тениса, беше великолепен играч, но изглеждаше ужасно смешно с шорти. И така, не би могла да намери по-подходящо място за провеждане на разговора. Можеше да позвъни на родителите си.
Клариса чакаше на паркинга пред тенис кортовете и потрепваше нервно с крак. Започваше да изпада в паника и малко оставаше да се обади на Грейви, когато видя колата на майка си. Отвътре гърмеше салса.