Мъжеядката

Клариса забеляза, че блузката на майка й беше закопчана накриво.

— О, боже…

— Направиха го върху кухненския плот — прошушна й Аарон.

Миг по-късно се появиха Пабло и Саймън.

— Бих искал да вдигна тост — каза Пабло на перфектен английски, след което погледна към майката на Клариса и добави нещо на испански, а тя му кимна усмихнато.

Пабло заговори и макар никой, освен майката на Клариса да не разбираше какво точно казва, гласът му звучеше задушевно, мелодично и успокояващо като приспивна песен.

— В моята страна, когато двама души се обичат толкова много, колкото виждам, че се обичате вие двамата, не им остава друго, освен да се оженят. За мен е особена чест да съм тук и да споделя с вас и вашите приятели този щастлив момент. Радвам се, че станах свидетел на любовта, която изпитвате един към друг. Вие дълбоко развълнувахте сърцето ми. Надявам се един ден и мен да споходи същото щастие. Пия за вас, Аарон и Клариса!

Той вдигна чашата си и всички се присъединиха към наздравицата, трогнати и развълнувани. Очите на майката на Клариса блестяха, като че всеки миг щеше да заплаче. Тя не се опита да преведе казаното — знаеше, че смисълът му е станал ясен.

Дори Сузи изтри сълза от змийското си оченце.

— Добре. Сега е мой ред. — Аарон се изправи така стремително, че едва не катурна стола си. — Пия за Клариса, която успя да ме учуди, очарова, обърка и заинтригува повече от всяка друга жена, която съм срещал.

— И затова реши да ми я отнемеш — промърмори Саймън. Божичко, беше пиян — той, който изобщо не пиеше.

Клариса му изшътка.

— Господин Наранено честолюбие, приемете загубата с достойнство — прошепна му Грейви.

— Клариса, обичам те — изрече Аарон.

От гърдите на Съзвездието се изтръгна дружна въздишка и чашите звъннаха. (Единствено Саймън не се включи в общата наздравица.)

След което тържествената част приключи и всички се нахвърлиха върху пая.

По-късно, когато най-катастрофалната вечеря в историята на човечеството приключи, Клариса запита Аарон:

— Е, как се чувстваш сега — по-скоро очарован или по-скоро объркан?

— И едното, и другото — призна Аарон, докато й помагаше да раздигне масата. Родителите й вече си бяха легнали — заедно, както можеше да се предположи.

— Знаеш ли, Клариса — продължи той, — там, откъдето идвам…

— Далечна държава с формата на ботуш?

— Италия ли? Не. Имах предвид един щат.

— Оня, който е по-голям от Аляска?

— Няма такъв…

— Така ли? Е, добре, геологията не е силната ми страна.

Аарон се разсмя.

— Географията. А щатът е Джорджия. Та, там е прието мъжът да прави предложението.