Мъжеядката

Страстта на Аарон към плюшените животинчета излезе наяве още с пристигането им в увеселителния парк и скоро доби застрашителни размери. Първата им покупка беше едно розово прасенце. Клариса го забеляза първа и се сети, че беше имала същото като дете. След малко, под предлог, че отива да търси тоалетна, Аарон се върна и й го купи. Поднесе й го с такъв жест, сякаш й връчваше не плюшено прасенце, а три и половина каратов диамант.

Беше трогателно.

Клариса се забавляваше от сърце някъде докъм петото плюшено животинче — после взе да й става все по-малко забавно. Но нещата вече бяха излезли извън контрол.

— Виж очите на това… — казваше той, привлечен неудържимо.

Или:

— Пипни го само колко е мекичко…

Или:

— Бебчо, къде е мама? — докато гушкаше едно слонче, което незабавно се присъедини към колекцията.

Клариса ставаше все по-мълчалива с всяка следваща покупка.

— Какво се е замислил Прасчо? — попита по едно време Аарон.

— Мисли си, че господин Аарон сигурно е мръднал…

— О, не, това не може да е Прасчо — той не се изразява така.

— А как? Така ли? — Тя вдигна Прасчо и заговори с преправен глас: „Мистър Аарон, вие сте фетишист“… Как ли се пише тази дума?

— Да не намекваш, че имам сексуални помисли спрямо животинчетата?! — ахна той.

Хората вече ги зяпаха.

— Говори през рибата — смушка го Клариса.

— Коя по-точно?

— Жълтата неонка.